Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Ами, не съм успял да надмина скоростта на светлината… все още — каза той с палаво пламъче в очите. Хелън обърна глава и се втренчи в него, удивена, че той отново се държи както обикновено. Това й се струваше правилно. Това беше онзи Лукас, когото познаваше. Той се усмихна за миг, после сякаш се възпря. Докато още продължаваше да се взира в нея, устните му бавно се отпуснаха и унило увиснаха.

Хелън изпита чувството, че пада към него. Осъзна, че за нея Лукас беше емоционална черна дупка. Ако се намираше в близост до него, сърцето й просто не можеше да се отдалечи. Тя пусна ръката на Лукас и се понесе плавно пред него. Имаше нужда от един миг, за да се овладее.

Насочи вниманието си обратно към ситуацията, заставяйки се да се съсредоточи и да се овладее. Трябваше да държи ума си зает, иначе беше загубена.

— От двете ти реакции разбирам, че този мирмидонец е наистина голям проблем — каза тя.

— Да, така е, Хелън. Мирмидонците са по-бързи и по-силни от Потомците, но по-лошото е, че не изпитват емоции като нас. Да те шпионира някой такъв, е много сериозна работа. А аз така и не разбрах, че е там. — Той въздъхна, сякаш вината за това по някакъв начин бе негова.

— Но откъде можеше да знаеш? Не сме се доближавали един до друг от повече от седмица.

— Хайде — каза Лукас. Понесе се към Източното крайбрежие, пренебрегвайки последния коментар на Хелън. — Трябва да се върнем и да кажем на семейството.

Тя кимна и полетя начело. По пътя надолу не се държаха за ръце, но въпреки това Хелън чувстваше Лукас близо до себе си, смущаващо топъл и солиден. Непрекъснато си повтаряше, че само си въобразява, че са в синхрон, но действията й доказваха, че греши. Докоснаха земята едновременно, преминаха в ново състояние и продължиха навътре в къщата, без дори да изостанат за миг един от друг.

Лукас влезе шумно през входната врата, светна лампите в коридора и започна да вика останалите от семейството. Малко по-късно всички бяха в кухнята и Хелън повтаряше всичко, което й се беше случило тази нощ, без онази част за посещението във външните предели на атмосферата заедно с Лукас.

— Това е повод за Конклав — каза Кастор на брат си. — Включването на мирмидонец в уравнението може да се смята за акт на война в границите на Династията.

— Огледа ли хубаво лицето на мирмидонеца? — попита Касандра. Хелън кимна и се опита да не потръпва при мисълта как главата му се беше мятала бързо като нещо извънземно.

— Имаше червени очи — отговори Хелън гнусливо.

— Хектор случайно спомена ли името на мирмидонеца? — тихо се обърна Палас към Хелън. — Ще ни е от помощ, ако знаем с кого си имаме работа.

— Не. Но следващия път, когато се обади, мога да попитам — отвърна внимателно Хелън, наясно, че дори изричането на името на Хектор разстройваше Палас. Разбираше, че Палас не искаше нищо повече от това, да може да говори директно със сина си. Не беше правилно, че Хектор не можеше да е там — помисли си тя гневно. Имаха нужда от него.