Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Хелън? Млъкни и ме слушай — прекъсна я Хектор с обичайната си прямота. — Къде си?
— Ами, тъкмо вървя към вкъщи. Защо, какво става? — попита тя, по-скоро любопитна, отколкото обидена от резкия му тон.
— Вървиш пеша? Откъде?
— От твоята къща. Искам да кажа, от старата ти къща. — Тя прехапа долната си устна, надявайки се, че не е казала нещо глупаво.
— Защо не летиш? — Той й крещеше.
— Защото исках да се… Чакай, какво става, по дяволите?
Хектор бързо обясни, че Дафна е имала сблъсък с Тантал, а после е била ранена и изгубена в морето за повече от ден. Разказа й как на Дафна й бяха трябвали три дни да се възстанови достатъчно, за да може да му разкаже за мирмидонеца, поставен на пост пред входната врата на Хелън.
Хелън знаеше, че би трябвало да е разтревожена за майка си, но чу думата мир-ми-до-нец, и трябваше да прекъсне Хектор, за да попита какво е това.
— Прочете ли изобщо „Илиада“? Не си, нали? — попита укорително Хектор и гласът му отново се повиши. Хелън си представи как лицето му става пурпурно от гняв.
— Разбира се, че я прочетох! — заяви тя.
Хектор изруга силно, а после обясни колкото можеше по-спокойно, че мирмидонците били елитните воини, които се сражавали заедно е Ахил по време на Троянската война, и Хелън сглоби ситуацията. Беше запозната със специалния отряд от кошмарни войници на Ахил; просто никога преди не беше чувала думата произнесена както трябва. Мирмидонците не бяха човешки същества, а мравки, преобразени в хора от Зевс.
— Страховитият тип, който ни нападна на състезанието ми по бягане! — възкликна Хелън, затискайки устата си с длан. Най-сетне разбра защо водачът на групата — военачалникът, внезапно осъзна Хелън — я беше смутил толкова много. Защото всъщност не беше той, а „то“. — Мислех си, че всички мравки войници са женски — добави тя, объркана.
— Да, и аз си мислех, че мравките изглеждат като мравки, а човеците — като човеци — каза Хектор сухо. — Не се заблуждавай, Хелън. Това същество не е човек, и определено няма същите чувства като нас. Да не споменаваме факта, че притежава огромна сила и има хиляди години боен опит.
Хелън се сети за едно предаване за мравките, което беше гледала по телевизията. Те можеха да маршируват с дни, да повдигат товари, стотици пъти по-тежки от самите тях, а някои бяха и невероятно агресивни.
Оглеждайки се нагоре и надолу по тъмния, студен път, на Хелън внезапно й се прииска Хектор да беше с нея, макар през 10 процента от времето да беше мърморещ досадник. Прииска й се също да му беше обръщала по-голямо внимание, когато я удряше в лицето. Тогава поне щеше да умее да се бие.
— Е, какво да правя? — попита Хелън, като се опитваше да гледа едновременно навсякъде.
— Издигни се във въздуха. Това нещо не може да лети. Обикновено си по-защитена във въздуха, Хелън. Опитай се да запомниш това отсега нататък, става ли? — наставляваше я той. — Върни се при семейството ми и им разкажи какво съм ти казал.
После остани там с Ариадна. Тя ще те пази. Лукас и Джейсън ще намерят гнездото, а баща ми и чичо ми вероятно ще трябва да отидат в Ню Йорк, за да изложат този въпрос пред Стоте.
След това Касандра ще взема решенията. Би трябвало всичко с теб да е наред.
Подобно на великия военачалник, какъвто винаги бе трябвало да бъде, Хектор можеше да планира всеки миг от един сблъсък. И въпреки това Хелън не мислеше, че той звучи много убедително, когато й обеща безопасност.
— Наистина се страхуваш от този мирмидонец, нали? — попита Хелън, докато се издигаше във въздуха.
Мисълта, че Хектор се страхува от нещо, плашеше Хелън повече от пустия път пред нея. Чу го как въздъхна тежко.
— Потомците използват мирмидонци като наемни убийци от хиляди години. Като не броим Римската Династия, която си има собствена „вратичка“ за убиване на роднини, ако един Потомък иска да убие роднина, без да стане Прокуденик, се обръща към мирмидонец. Разбира се, това не е нещо, за което обичаме да говорим. Мирмидонците са част от нашия свят и не всички са подли убийци. Но някои са. Те са физически по-силни от нас и не им се налага да се тревожат за Фуриите. Използването на мирмидонец, за да шпионираш собственото си семейство, е предупреждение, че някой ще бъде убит по чуждо поръчение, и дава на баща ми и чичо ми правото да свикат официална, поверителна среща на Стоте. Нещо, наречено Конклав.