Безсънна (Търсачът в дълбините)

Докато обхождаше квартала, Хелън си представяше гнездото като голяма, подобна на паяжина конструкция, и предполагаше, че ще изпъква лесно. Нищо не привлече погледа й. Точно се готвеше да се откаже, когато забеляза, че на половината път нагоре по стената на съседната къща и отчасти закрита зад огромен рододендронов храст, имаше мъничка издутина, сякаш стената се раздуваше като малък балон.

Беше толкова фина, че Хелън знаеше, че простосмъртните й съседи нямаше да забележат разликата. Гнездото беше съвършено замаскирано, за да изглежда съвсем като голямо парче от страничните керемиди на къщата, чак до материята и цвета. Мирмидонецът дори беше замаскирал образуваната издутина, като беше разредил фалшивите керемиди, за да създаде оптическа илюзия.

Хелън се взря в гнездото за няколко минути, с блъскащ в ушите й пулс, докато чакаше да види дали то се движи. Когато не чу дори най-слаб звук от дишане на обитател в тънката цепнатина, реши, че е безопасно да го огледа. Духна върху потните си длани, за да ги изсуши, нареди си да спре да се държи като бебе, и се спусна по-близо, докато се озова точно на една линия с него. Гнездото беше изработено от някакъв подобен на цимент материал, оформен с множество малки дупчици за надзъртане. Както подозираше, повечето от тези дупки гледаха право към къщата й. От този ъгъл можеше да види дори вътре в спалнята си.

Косъмчетата на тила й започваха да настръхват при мисълта как някакво гигантско насекомо я наблюдава как се съблича, когато чу под себе си цвърчене.

Хелън се издигна напред с краката до по-безопасна височина. Като летяща назад стрела, набра височина, докато в същото време не отлепваше очи от земята, за да види откъде беше дошъл шумът. От моравата на съседите към нея се взираше същото скелетоподобно лице със същите червени, изпъкнали очи, които беше видяла по време на битката в гората. Главата на създанието се завъртя ослепително бързо, сякаш се въртеше на върха на стъбло, вместо върху шия, и това леко, но стряскащо движение беше достатъчно да пречупи решимостта на Хелън. Тя литна през острова и се приземи в имението на семейство Делос миг по-късно.

Докато вървеше бързо към тъмната входна врата, Хелън осъзна колко е късно. Всички бяха легнали. Погледна в безмълвните прозорци и пристъпи от крак на крак, чувствайки се странно от мисълта да натисне звънеца и да разбуди цялата къща в два сутринта. В края на краищата, не се намираше в никаква непосредствена опасност. Според това, което беше казал Хектор, мирмидонецът я наблюдаваше от седмици, а още не я беше нападнал. Хелън се зачуди дали не трябваше просто да си върви у дома, да се справи с гнездото сама и да разкаже на братовчедите си за това на сутринта.