Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Тантал може да има друго дете — каза Кастор нетърпеливо.

— Прокуденикът, белязан да умре, няма да създаде повече деца — изрече напевно Касандра с многобройни гласове от ъгъла на стаята.

От звука, гръбнакът на Хелън се сви и се прегърби, сякаш някой беше лиснал студена вода в гърба й. Като един, всички в стаята се обърнаха да видят как зловещата аура на Оракула потрепва през лицето на Касандра и пурпурни, сини и зелени светлини преминават като духове по краищата на тялото й. Обикновено хубавото й лице беше сбръчкано като на старица.

— Лукас, синът на слънцето, винаги е бил предопределен за Наследник на Тиванската династия. Така че това трябва да се случи. — Оракулът се изкиска зловещо, а тялото й се сгърчи в мощна конвулсия.

Светлината внезапно угасна и Касандра се сви. Огледа се наоколо с ужасени очи и обви ръце около тялото си, сгушвайки се страхливо в дрехите си. На Хелън й се прииска да утеши Касандра, но около нея витаеше хлад, който Хелън не можеше да пренебрегне. Просто не можеше да се застави да пристъпи по-близо до изплашеното момиче.

— Сега всички си лягайте — каза Ноел с треперлив глас, нарушавайки мълчанието.

Тя избута всички към вратата и подкара малката група като стадо към стълбите, оставяйки Касандра сама в библиотеката. Хелън се завлече горе и рухна върху леглото в стаята за гости, без дори да се съблече или първо да махне завивките.

Когато се събуди на другата сутрин, беше покрита със засъхнала слуз. Беше заспала в толкова скапано настроение, че когато стигна в Подземния свят, се озова затънала до гърдите в някакво праисторическо блато. Не беше ямата с плаващите пясъци, което бе огромно облекчение, но въпреки това вонеше. Употреби и последната частица от усилията си, за да попречи на калната вода да нахлуе в устата й, докато газеше през нея: от удавянето винаги я делеше само една погрешна стъпка. След цяла нощ в състояние, близко до паниката, при събуждането си Хелън откри, че беше още по-уморена, отколкото предния ден.

Измъкна се с усилие от леглото и забеляза, че тениската й е още почти раздрана, в косата й се бяха оплели клечки и мъртви шета, и беше изгубила едната си обувка. Разбира се, на път към банята се сблъска с Лукас. Той се втренчи в нея за миг и очите му пробягаха бързо нагоре-надолу по раздърпаните и дрехи, докато останалата част от тялото му остана вдървена.

— Какво? Пак ли ще ми се развикаш? — попита предизвикателно Хелън, твърде уморена, за да внимава.

— Не. — Гласът му изневери. — Няма вече да се карам с теб. Очевидно не помага.

— Тогава какво?

— Не мога да направя това — каза той, повече на себе си, отколкото на Хелън. — Баща ми сгреши.

Замъгленият й ум още обработваше думите му, когато той отвори най-близкия прозорец и скочи през него.