Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
Имаше нужда от чист въздух, искаше да погледа дърветата и затова пое на север. Влезе в Голдън Гейт Парк откъм страната на шосе Мартин Лутер Кинг, което изкачи чак до централното езеро. През целия път уличните лампи рисуваха безброй ореоли в звездната нощ. Фаровете на автомобила осветиха малката дървена барака, където разхождащите се в парка можеха да наемат лодки през хубавото време. Паркингът беше пуст. Тя остави форда и продължи пеша до пейката, поставена под близкия стълб, и седна на нея. Тласкан от лекия бриз, огромен бял лебед се клатеше по повърхността на водата, минавайки покрай една жаба, заспала върху водна лилия. София въздъхна.
Видя го да идва от другия край на алеята. Господина вървеше, поставил небрежно ръце в джобовете си. Той прекрачи малката ограда и тръгна напряко през моравата, избягвайки цветните масиви. Приближи се и седна до нея.
— Искала си да ме видиш?
— Не исках да ви безпокоя, Господине.
— Ти никога не ме безпокоиш. Проблем ли имаш?
— Не, само един въпрос.
Очите на Господина светнаха.
— Слушам те, дъще моя.
— Прекарваме цялото си време да проповядваме любов, но ние, ангелите, разполагаме с теоретични средства. Така че, кажете ми, Господине, какво представлява любовта на Земята?
Той погледна небето и постави ръка върху рамото на София.
— Та това е най-красивото нещо, което съм изобретил! Любовта е частица надежда, вечното възобновяване на света, пътят към обетованата земя. Създадох различия между хората, за да може човечеството да култивира своята интелигентност: един хомогенен свят би бил безкрайно тъжен! А от друга страна, смъртта е само етап от живота за този, или тази, който е знаел как да обича и да бъде обичан.
С върха на обувката си тя нерешително изписа един кръг върху чакъла.
— А това за Башер истина ли е?
Господ се усмихна и я хвана за ръката.
— Красива история, нали? Според която всеки, който открие своята половинка, става по-съвършен, отколкото цялото човечество. Човек сам по себе си не е уникален — ако съм искал да го направя такъв, бих създал само един-единствен екземпляр; именно когато започва да обича, той се превръща в такъв. Човешкото творение е може би несъвършено, но нищо не е по-съвършено от света на две същества, които се обичат.
— Сега разбирам — каза София, прекарвайки права линия по средата на кръга.
Той стана, постави ръце в джобовете си и преди да тръгне, погали София по главата, като нежно и съучастнически й прошепна:
— Ще ти доверя една голяма тайна: единственият и най-съществен въпрос, който си задавам от първия ден, е дали аз съм създал любовта, или любовта е създала мен.
Отдалечавайки се с леки стъпки, Господ погледна отражението си във водата и София го чу да мърмори:
— Господина тук, Господина там, наистина трябва да си намеря някакво презиме в тази Обител… вече достатъчно са ме състарили с тази брада…
После Той се обърна и я попита:
— Какво мислиш за Хюстън като презиме?
Смутена, тя го изпрати с поглед. Божествените му ръце бяха кръстосани на гърба и Той продължаваше да говори сам на себе си:
— Господин Хюстън, защо не… Хюстън звучи много добре!
Гласът заглъхна зад голямото дърво.
София за момент се почувства самотна. Разположената върху водната лилия жаба втренчено я гледаше и изквака два пъти. София се наведе и каза:
— К’во, к’во?!
После стана, седна в колата и напусна Голдън Гейт Парк. На хълма Ноб Хил една камбана отмерваше единайсет удара.
Предните колела спряха на няколко сантиметра от кея и автомобилът с марка „Астон Мартин“ всеки момент щеше да полети във водата. Лукас слезе, оставяйки вратата отворена. Той постави крак върху задната броня, въздъхна дълбоко и се отказа от намерението си. Отдалечи се на няколко крачки и почувства внезапен световъртеж. Надвеси се над водата и повърна.
— Нещата, изглежда, не вървят много добре.
Лукас се надигна и погледът му се стовари върху стария бездомник, който в този момент му подаваше цигара.
— Второ качество са и не са силни, но като се имат предвид обстоятелствата — каза Жул.