Не питай, не казвай

— Сега е по-добре — макар че сигурно никога няма да е идеално. Двете сме твърде различни. А и онова, което преживяхме заедно покрай Алисън Дилорентис, наистина промени нещата. Алисън едва не уби и Мелиса.

Беше й доста странно да произнесе тези думи толкова безгрижно на обществено място. Признанието й като че ли стресна и Зак, защото той отпи голяма глътка от чашата си и впери продължителен поглед в нея.

— Нямах намерение да задълбавам в случилото се с Алисън, но всичко ли е наред с теб?

Вратата на клуба се отвори и вътре нахлу свеж въздух. Голите ръце на Спенсър настръхнаха, но не точно от студа. Тя си спомни есемеса на Ариа.

— Добре съм — отвърна тихо тя. Но когато се огледа, усети как я пронизва отчаяние. Точно на едно подобно място момичето, което Спенсър мислеше за Кортни, й призна, че всъщност е отдавна изгубената й най-добра приятелка. След това истинската Али призна, че отдавна знае, че двете със Спенсър всъщност са полусестри, но никога не е знаела как да й го каже.

Али й беше обещала толкова много неща. Ще започнем всичко отначало. Аз ще бъда сестрата, която винаги си искала. И, естествено, Спенсър й беше повярвала. Откакто се помнеше, тя бе копняла за сестра, която наистина да я обича. Някой, с когото да има нещо общо, с когото да споделя тайни и да се забавлява. Когато Али й призна всичко, тя реши, че е ударила джакпота — докато истинската Али не се разкри и не се опита да я убие, разбира се.

Беше й трудно да се раздели с мечтата си; мрачният облак я следваше навсякъде. Пронизваше я болка всеки път, когато виждаше момичета, които очевидно са сестри, да се кикотят заедно на бара или да наемат заедно каяк за двама. След като отпи от манерката на Табита в тоалетната, тя се върна обратно на масата. Приятелките й се бяха пръснали — Ариа спореше нещо с Ноъл на бара, Хана беше застанала до телескопа в другия край на ресторанта, а Емили не се виждаше никъде. След известно време някой я потупа по ръката и тя се обърна. Беше отново Табита.

— Извинявай, че те притеснявам, но просто трябваше да попитам. — Тя седна край масата. — Не мислиш ли, че си приличаме?

Спенсър се взря в нея и нервно потръпна.

— Не мисля.

— Ами, според мен, да. — Табита се усмихна. — Мисля, че изглеждаме като отдавна разделени сестри.

Спенсър скочи на крака толкова бързо, че столът й се катурна на земята. Табита не помръдна от мястото си, залепила загадъчна усмивка върху лицето си. Защо й е да казва нещо такова? Дали знае? Историята за скандалната любовна афера между госпожа Дилорентис и господин Хейстингс не беше разкрита пред обществото. Спенсър не беше сигурна дори дали полицията знае за нея.

Тракащият звук на шейкър за мартини я отърси от спомените й. Тя отново огледа бара.

— Господи — прошепна тя на себе си. Нали се беше заклела да не мисли за Ямайка тази вечер?