Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Ами ако е склонен към самоубийство?
Тя съжали за думата в мига, в който я произнесе. Кръвта от лицето на пенсионирания полицай се отдръпна, от групата зад него се чуха възклицания.
— Казвате, че е… склонен към самоубийство?
— Не! — побърза да каже Анет. — Нямам причина да смятам, че е такъв, но все пак не можем да сме сигурни. Ако му отнемем избора и го притиснем до стената, знаем ли какво ще направи?
Потресен, възрастният мъж поклати глава.
— Не мога да повярвам.
— Господине, аз се страхувам не по-малко от вас.
Той вдигна показалец.
— Аз не се страхувам, госпожице, а съм вбесен. Предполага се, че това е самолет. Ние ви имаме доверие, че не слагате маниаци в пилотската кабина. Как стана така, по дяволите?
— Не знам. И аз бих искала да знам.
Тя сведе очи. Бившият полицай имаше право. Анет беше служител на „Еърбридж“ и авиокомпанията носеше отговорност за този случай.
— Господине, моля ви, не можем да рискуваме. Той твърди, че има спусък, с който ще ни взриви, ако го пусне за миг. Видях го с очите си. Не знам дали е истински, но не искам да го разбера по опасния начин.
— Нали видяхте, че се разминахме на косъм с онези скали? — ядосано каза пенсионираното ченге. — А сега стоите тук и ме убеждавате, че не можем да направим нищо. Толкова ли сте безпомощна, или сте само уплашена?
Думите я зашлевиха като плесница и тя вирна глава. Възвърна си властния вид, който Кен бе сломил — загуба, оставила я объркана и разтревожена. Изправи рамене и намери познатия тон, който винаги бе изисквал подчинение.
— Вижте какво, господине. Вярно, разминахме се на косъм с онези скали, но още сме невредими и летим. Не командирът, а аз владея положението тук и ви казвам да седнете на местата си. Колкото и да ви е трудно, трябва да изпълнявате инструкциите ми и да запазите спокойствие. Знам къде сте и кои сте. Ако се наложи да помогнете, може да бъдете сигурни, че веднага ще ви повикам. Разбрахме ли се?
Пенсионираният полицай се вторачи за миг в очите й, сякаш я виждаше за пръв път.
— Аз съм на място 21-Д — рече накрая той, после се усмихна, обърна се и направи знак на останалите да се разотидат. — Хайде, чухте какво каза шефът.
На борда на „Гълфстрийм“ — 13:38
Кет изчака, за да се увери, че „Еърбридж“ 90 лети по права линия към Гранд Джънкшън, сетне отиде в луксозната баня. Кранчетата бяха позлатени. Имаше малък душ, ограден със стъклен параван, и цветен монитор, който показваше в коя точка над планетата лети в момента „Гълфстрийм 5ЛЛ“.
Оправи костюма, погледна лицето си в огледалото, изми си ръцете, после разгледа картата. Пътят им бе отбелязан с пунктирана линия. Планините, намиращи се на стотина километра пред тях, бяха изобразени релефно. На юг се виждаше Кениънлендс Парк, на север — по-ниски възвишения, а на изток — магистралата, отиваща в същата посока.
Кет погледна часовника си. Трябваше бързо да се върне в пилотската кабина, но отстрани на монитора имаше копчета и тя не устоя на изкушението и натисна онова, което показваше атмосферните условия.
Изображението мигновено се сля с гъст облак. Тя завъртя друго копче и увеличи мащаба. На екрана се появи цялата страна. В Средния запад бушуваха гръмотевични бури. След още едно докосване на копчето се показаха и температурите в различните части на страната.
— Изумително! — каза на глас Кет и веднага се почувства виновна, че се е забавила с цели трийсет секунди.
Тръгна към пилотската кабина и докато минаваше покрай Бил Норт, който чакаше обаждане по клетъчния телефон, подсвирна и каза:
— Много хубава баня, Бил, особено монитора.
Той се усмихна.
— Да, падам си по контролни уреди. Не мога да стоя там и да не знам къде се намираме. Между другото, Кет…
— Да?
— Разбрах, че похитителят е командирът на полета. Казва се Кен Улф, нали?
Тя кимна.
— Е, сигурно това е информация, което не можеш да споделиш, но наистина съм любопитен да разбера какво знаеш за този човек.
Преди да отговори, Кет се вгледа изпитателно в него. Бил Норт бе предложил без колебание скъпия си самолет и досега не се беше опитвал да се намеси. Беше справедливо да му каже какъв е проблемът.
— Бил, в момента нямам време да ти разкажа цялата история, но той явно се опитва да подведе под съдебна отговорност човека, убил дъщеря му. Изключително е разстроен и може би е способен да извърши масово убийство.