Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Усмихваше се и всяка негова фраза звучеше като ласка.
– Ето за какво става дума... Тъй като не всичките ми клиенти живеят в Марсилия, наложи се да намеря средство, с което ла улесня сделките. Наех няколко пълномощници, които представляват отсъстващите лица и управляват техните имущества. Когато някой от моите клиенти няма възможност да се занимава с делата си по една или друга причина, той ми оставя непопълнено пълномощно и поверява на мен грижата да намеря някое почтено лице, което съвестно да изпълнява задълженията си. Зная, че сте работлив и почтен младеж, и ви предлагам да представлявате двама или трима от собствениците, с чиито пълномощия съм натоварен.
Говореше простичко и спокойно. Мариус бе уплашен от отговорността на подобна работа. Но чувстваше, че има сили да се справи, и прие без колебание.
– На вашите заповеди съм! Ще ми дадете указания и съвети. Зная, че няма от какво да се страхувам, защото ще ви се подчинявам във всичко.
Нотариусът се изправи.
– За да не ви натоварвам още от началото, ще ви поверя само две пълномощия.
Той взе две папки и отново седна зад бюрото си. Изчете двете пълномощни, след като ги попълни с името на Мариус. Те даваха неограничени права на пълномощника: да продава и купува, да ипотекира и пледира пред съда.
Като свърши с четенето на документа, нотариусът добави:
– Сега трябва да ви дам някои сведения за хората, които ще представлявате.
Връчи на Мариус едно от пълномощните.
– Това е пълномощното на моя клиент и приятел господин Отие от Ламбеск. Понастоящем е в Шербур и скоро трябва да отпътува за Ню Йорк, където му предстои да получи много голямо наследство... Преди да замине, той си купи в Марсилия къща на улица "Рим", която ще стопанисвате в негово отсъствие. Впрочем утре той ще ми прати инструкциите си, които ще ви предам.
После взе другото пълномощно и продължи:
– А тук е пълномощното на Муте, бивш търговец от Тулон, който ми повери имуществото си, като ме натовари да ипотекирам селска къща в Сен Жуст. Муте току-що ми изпрати нови книжа и ме помоли да му намеря пълномощно лице, което да постави вместо него необходимите подписи... Елате утре и ще се споразумеем окончателно и за двете сделки!
Дъглас се изправи, за да изпрати Мариус. На прага фамили-арно му стисна ръка. Младежът си тръгна, замаян от бързината на събитията. Учудваше се на лекотата, с която нотариусът му бе поверил толкова важни въпроси. Чувствате се неудобно от тежката отговорност, която падаше върху него.
6
МАРИУС НАПРАЗНО ТЪРСИ ЕДИН ЧОВЕК
На следващия ден Мариус отиде при Дъглас, за да получи последни инструкции.
– Добре е, че сте точен – посрещна го с усмивка нотариусът. – Ще видите, че ще свършим чудесна работа. Искам да ви помогна да спечелите пари... Седнете тук. След миг ще съм на ваше разположение.
Дъглас обядваше в единия край на бюрото си. Ядеше сух хляб, няколко ореха и пиеше вода. Тази скромност впечатли Мариус и разсея неудобството, което бе изпитал предишния ден. Такъв човек не би могъл да го тласне към непочтени сделки; със сигурност имаше честно сърце, вярваща и искрена душа, отдадена на делото си така, както свещениците се обричат на Бога.
Когато свърши, нотариусът се обърна към Мариус:
– Сега да поговорим. Получих писмото на господин Отие. Той желае къщата му да бъде ипотекирана. Има нужда от пари за пътуването си. Ето писмото.
Мариус го взе и машинално започна да търси марките.
– Писмото беше в голям плик заедно с други документи – обясни оживено нотариусът.
Младежът се изчерви, уплашен да не би да е засегнал новия си шеф. Запозна се със съдържанието; господин Отие наистина се обръщаше с молба да се ипотекира къщата на улица "Рим". Молеше Дъглас да придвижи нещата и да му изпрати възможно най-бързо парите. Когато Мариус привърши да чете, нотариусът продължи:
– Ето една поръчка, която идва тъкмо навреме, тъй като господин Муте бърза да му намеря сигурно и доходоносно вложение. От днес сте пълномощник на двамата ми клиенти, заемодателя и кредитора, и ще имате възможност веднага да задоволите желанията им. Чисто и просто трябва да се подпишете и аз ще изпратя на господин Отие полиците, които ми предостави господин Муте.
Мариус сметна, че Дъглас действа много прибързано. Би желал да огледа къщите или поне да води кореспонденция известно време с хората, чиито интереси щеше да представлява. Разбира се, не се съмняваше в добронамереността на нотариуса, но не можеше да се освободи от някакъв неясен и необясним страх. Отново го обземаше притеснението, което бе изпитал предния ден. Струваше му се, че се спуска в някаква мрачна дупка; нежният глас и усмивките на Дъглас го притесняваха странно. Впрочем не знаеше как точно да определи особеното усещане, което го обхващаше. Реши да реагира някак.