Тайните на Марсилия

Совер стоеше изненадан, с широко отворени очи. Гледаше ту сломената Арманд, ту разгневената госпожа Мерсие. Приближи се към младата жена и я посъветва:

– Хайде, скъпа, защитавай се! Тази жена лъже, нали? Ти не си извършила подобни глупости.. Говори, моля те!

Арманд остана неподвижна. Продължаваше да плаче.

– О, тя няма да говори, няма да се защитава – заяви лихварката с тържествуващ вид. – Тя знае много добре, че държа доказателствата в ръцете си... Утре сутринта ще пиша на кралския прокурор.

Силно изненадан, Мариус хвърляше към Арманд съчувствени погледи. Случаят пак го сблъскваше с нов позор, с ново човешко нещастие. Спомняте си тъжната сцена, на която вече беше присъствал – арестуването на Шарл Блетри. Мисълта му се изпълваше със състрадание към тази жена, която порокът наказваше с позор. Представи си част от обстоятелствата, подтикнали я към престъплението, разбирате нуждите, които постепенно я бяха довели до това падение. Би искал да я спаси, да я върне към почтен живот, да ѝ даде средства, с които да се измъкне от калта.

– Защо искате да я погубите? – попита спокойно лихварката той. – От това няма да получите по-бързо парите си... Не я унищожавайте, оставете ѝ възможност да се оправи и да ви върне сумата...

– Не, не! – безмилостно повтори госпожа Мерсие. – Искам да отиде в затвора. Твърде дълго чаках... Ето например вчера тя не изплати полица от хиляда франка. Подписала я е с името Совер. Това е сигурно някой от нейните любовници...

Чул името си, Совер рязко се изправи. Цифрата хиляда го стресна.

– Казвате, че имате полица, подписана от Совер? – попита той ужасен.

– Да, господине. Донесла съм я, тук в чантата ми е...

– Покажете я, моля ви!

Совер повъртя полицата из ръцете си, разгледа отблизо почерка и се обърка.

– По дяволите! – извика той. – Наистина съвършена имитация!

Наведе се към Арманд, превила се от болка, и продължи сухо:

– Ах, така ли, скъпа моя? Само без глупости! Знаете, че никога няма да платя... Е, сто франка ще ви дам, но хиляда е твърде много.

Беше престанал да ѝ говори па ти. Започваше да съжалява, че е попаднал в марсилското общество на леките нрави.

– О, не е само тази полица – продължи госпожа Мерсие. – Имам още няколко, подписани с различни имена... Но ако ми бъде платена тази, ще се съглася да не казвам нищо... Бих почакала още...

Трезвите думи на Мариус я бяха убедили, че е по-добре да не подава жалба. Държеше в ръцете си Совер и се надяваше, че ще го накара да плати. Стана много любезна, промени тактиката си и започна да се извинява на Арманд.

– А пък и не зная дали другите са фалшиви... Горката женичка е имала трудни моменти! Не трябва да ѝ се сърдите, господине. В действителност тя е много добра.