Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Полицията я дебнете от няколко дни. Изглежда, в прокуратурата е била подадена жалба срещу нея. Всички в къщата сме много доволни от арестуването ѝ. Имала е време само да изгори компрометиращите я документи.
Мариус разбра, че провидението е спасило Арманд. Разпита съседите и разбра със сигурност, че лихварката е изгорила полиците, подписани от кокотката, от страх да не бъдат още едно обвинение срещу нея. Боеше се, че ако Арманд се окаже компрометирана, нямаше да премълчи истината и щеше да каже подробности, които да я унищожат. Впрочем, унищожавайки полиците, тя нищо не губеше, тъй като отдавна бе взела целия ѝ дълг.
Совер се зарадва особено много от случилото се. Отнесе си тържествуващо хилядата франка. Без да похарчи нито су, бе дал доказателство за щедростта си. Това бе огромна печалба за него.
– Вие сте свидетел, че щях да дам парите – обърна се той към Мариус. – Такъв съм аз, обичам да бъда щедър, да пилея пари... О, подарък от хиляда франка не е голям за мен, когато с него трябва да платя удоволствието...
Мариус го остави ла се възторгва от качествата си и изтича при Арманд да ѝ съобщи добрата новина.
Завари младата жена тъжна и неспокойна. Бе прекарала ужасна нощ, измъчвана от мисълта какво последно средство да намери за измъкване от тресавището.
След като научи, че фалшифицираните документи са унищожени и че отново е свободна, тя се преобрази. Разцелува силно Мариус. Закле му се, че ще помни винаги този урок и ще промени живота си.
– Ще си намеря работа! – размечта се тя. – Ще водя почтен живот... Само искам да бъдем приятели... Довиждане!
Мариус си тръгна, трогнат от решението и обещанията ѝ. Когато остана сам, изпита силно угризение: от два дни живееше, забравил да мисли за спасението на брат си. Фин го попита какво е свършил, а той не посмя да разкаже за неприятните сцени, на които бе станал свидетел; каза ѝ само, че не може да се разчита на Совер за пари и че Арманд затваря салона си.
– И сега на коя врата ще похлопате? – попита цветарката.
– Не зная – бе отговорът му. Но имам един план, който ще задействам.
5
Мариус се върна при господин Мартели. Отново започна работа, за да намери успокоение в тишината и спокойствието на канцеларията. Казваше, че има пред себе си четири месеца, за да помогне на Филип, и по цели дни обмисляше средствата, с чиято помощ да осъществи плана си.
Господин Мартели продължаваше да се отнася бащински към него. Понякога на младежа му се искаше да разкаже всичко, да поиска на заем петнадесет хиляди франка. Но после го обземаше страх и срам. Познаваше републиканската строгост на шефа си. Реши да продължи борбата, да използва всички възможни пътища, преди да се обърне към него. По-късно, напразно почукал на всички врати, може би щеше да се реши да сподели затруднението си и да го помоли за помощ.
В очакването реши да не действа повече като пълен наивник и да не прави безполезни стъпки. В един миг дори си помисли сам да спечели необходимите пари. Цифрата петнадесет хиляди франка го ужасяваше. Давате си сметка, че това е цяло състояние и не е възможно да ги събере за четири месеца. Впрочем чувстваше сили да преобърне планини.
Спомни си, че нотариусът Дъглас, когото господин Мартели напразно бе молил да помогне на Филип, от няколко месеца предлагаше на Мариус да работи като негов пълномощник. Нотариусът и собственикът на кораби бяха свързани с общи финансови интереси и господин Мартели често изпращаше Мариус при Дъглас за уреждане на някои сметки. Веднъж когато младежът бе отишъл при нотариуса, реши да приеме предложението му: ако заплащането се окажеше малко, може би щеше да опита да вземе заем от Дъглас, когато се сближи с него.
Нотариусът живееше в обикновена и скромна на вид къща. Канцелариите заемаха целия първи етаж. Там бе пълно с чиновници, които работеха в големите студени и голи стаи; седяха покрай масите от потъмнял бор. Луксът липсваше в кантората, в която царяха невероятна активност и сурова почтеност. Попадналият тук имаше усещането, че е дошъл при човек, който няма време да се отдава на радостите на живота.
Преди две години Дъглас бе наследил някой си господин Ем-бер, при когото бе работил повече от дванадесет години. Навремето беше млад интелигентен мъж с развито делово чувство и мечтаеше за грандиозни сделки. Индустриалната треска, разтърсваща цяла Франция, разпалваше кръвта му и възбуждаше у него невероятна амбиция; би искал да печели много пари не защото мечтаеше за охолен живот, а защото изпитваше сладостно чувство да разплита финансови въпроси, да довежда до успех всичките си начинания.