Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Лихварката се разплака. Мариус не можа да сдържи усмивката си. Совер крачеше развълнуван, мърмореше си нещо под носа. Позорът на любовницата му не го трогваше особено, чисто и просто бе възбуден от битката между егоизма и щедростта, започнала в него.
– Не, в никакъв случай! – извика най-после той. – Не мога да дам нищо.
Отпусната във фотьойла, Арманд продължаваше да ридае приглушено и сърцераздирателно. Познала удоволствията на лукса и обожавана от множество любовници, сега страдаше мъчително, захвърлена сред тинята. Унизена, изправена очи в очи срещу мизерията, тя се бе предала на отчаянието при спомена за някогашните елегантни тоалети и богатство. Вече никога няма да се изправи на крака; напротив, ще затъва все повече и повече, докато се превърне в жалко нищожество. Безнадеждността ѝ се подсилваше от мисълта, че ще бъде опозорена пред всички. Угризенията ѝ се удвояваха в присъствието на Совер и Мариус.
Това тихо страдание по странен начин бе трогнало Мариус, който не можеше да устои на сълзите. Ако ги бе имал, на драго сърце би дал хилядата франка, които искаше лихварката. След мъчително мълчание той се обърна към Совер, който ходеше с големи нервни крачки из стаята:
– Хайде, господине, дамата трябва да се спаси. Сълзите ѝ я защитават много по-добре, отколкото бих го направил аз... Вие я обичате и няма да я изоставите така отчаяна!
– Е, да, обичах я – отговори внезапно Совер – и смятам, че го доказвах предостатъчно цели три месеца. А знаете ли, че съм похарчил повече от пет хиляди франка с нея... Не искам вече нищо да давам. Толкова по-зле, нека се оправя както може... Това би значило да хвърля хиляда франка на вятъра. Каква полза ще имам от тези пари, ако ѝ ги дам?
– Ще извършите едно добро дело. Това, което е направила, е недостойно и аз не се опитвам да я извиня. Просто отгатвам какво я е подтикнало да фалшифицира. Бих могъл да се застъпя за нея.
– О, това не ме засяга. Правила е каквото си иска... Нали виждате, че дори не се ядосах. Просто ще се махна от цялата тази мръсна история.
Мариус се обезсърчаваше. Спомни си, че Фин му бе говорила за тщеславието на управителя на товарителницата Совер, и започна с непринуден тон:
– Да не говорим повече за това. Казах ви тези неща, защото зная, че сте богат и щедър... Рано или късно, хората ще научат за добрата ви постъпка и вие ще спечелите похвали за много повече от хиляда франка...
– Мислите ли? – поколеба се Совер.
– Сигурен съм. Малко хора биха се жертвали до такава степен и именно затова е истинска чест да се спаси тази жена. Но да не говорим повече!
Совер спря и се замисли.
Когато видя колебанието му и изпита почти любовен трепет при мисълта, че ще получи хилядата франка, госпожа Мерсие реши, че трябва да се намеси. Отново си възвърна хленчещия глас, смирения и нещастен вид.
– Ах, господине – обърна се тя към Совер, – ако знаехте как ви обожава тази жена!... Много богати мъже се опитаха да ви изместят. Тя отхвърли всички предложения и може би именно това ѝ е попречило да поправи грешките си, които така са я притеснили... Не можете да си представите колко държи на вас!
Самолюбието на Совер бе поласкано. От този миг всичко се промени.
– Е, добре, така да бъде! Ще дам хилядата франка. Ще ви ги донеса утре вечерта... Вървете си, оставете госпожата на спокойствие.
Лихварката се оттегли с дълбоки поклони и затвори безшумно вратата след себе си.
Арманд бе вдигнала глава. Зачервеното ѝ от плач лице сякаш се бе състарило. Все още трепереща от ужас и срам, тя с мъка се изправи и се опита да падне в краката на Мариус и Совер.
Младежът я възпря, а Совер се опита да я успокои:
– Хайде, скъпа, всичко свърши! Приемаме благодарностите ви. Дано помощта ми да ви е от полза.
В действителност Совер вече не харесваше Арманд, бе забелязал колко е повехнала. За него това бе един урок, след който за дълго щеше да забрави будоарите на кокотките; по-добре беше да си има работа с проститутки от улицата.
Двамата мъже си тръгнаха. На прага Арманд пламенно целуна ръката на Мариус. Усещаше, че той изпитва към нея истинско и дълбоко състрадание, и му благодареше, че я е спасил.
На другия ден вечерта Совер дойде да вземе Мариус и двамата отидоха при госпожа Мерсие. Лихварката живееше в мрачна къща на улица "Паве д’Амур".
Двамата посетители се качиха на третия етаж и почукаха на влажната мръсна врата. Отговор не последва. От шума, който вдигаха, излезе съседката и им каза, че "старата мошеничка" е била арестувана сутринта.