Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Още от първите дни той изпита доста трудности като нотариус. Бе роден за банкер, ръцете му сякаш бяха създадени да боравят с огромни суми. Нотариатът със спокойната си, почти патриархална и свещена дейност съвсем не отговаряше на природата му на спекулант. Чувстваше се отхвърлен, понеже инстинктите му го тласкаха да движи парите, които се депозираха при него. Не можа да се примири с ролята на безкористен посредник и се впусна в задъхана и трескава търговия, която по-късно го превърна в голям престъпник.
Той изплати за няколко месеца службата си, без някой някога да разбере откъде бе взел необходимите пари. После разгърна трескава дейност. За кратко време работите му се разраснаха невероятно: оглави нотариалните служби в Марсилия, разтвори широко вратите и създаде клиентела, която растеше с всеки изминал ден. Действаше съвсем просто: никога не отпращаше клиенти, отговаряше на всички молби. Винаги намираше пари за тези, които му поверяваха книжата си. Така в службата му се извършваше значително движение на капитали.
В началото бързите успехи на Дъглас предизвикаха учудване. Говореха колко неразумно е постъпил, сметнаха, че младият нотариус напредва доста бързо и че се е натоварил с много тежка задача. Освен това не можеха да си обяснят добре откъде вземаше средствата, с които се преборваше с нарасналите изисквания, а сделките му непрекъснато процъфтяваха. Но Дъглас успокои околните с обикновения живот, който водеше. Мислеха го за много богат, а той носеше скромни дрехи, не парадираше с лукс, не търсеше развлечения. Хората разбраха, че води скромно съществувание, храни се малко, живее като дребен буржоа. Освен това бе доста набожен, даваше щедри подаяния, ходеше на църква и се молеше смирено по време на службите. Така се сдоби с репутацията на почтен човек, която растеше с всеки изминал ден. В края на краищата дори започнаха да го дават за пример като честен човек. Името му беше почитано и уважавано.
За да достигне до това положение, той се труди около шест години. Сега стоеше начело на марсилския нотариат. Бюрото му бе най-посещаваното, в него се разглеждаха най-много дела. Богатите считаха за чест да имат за нотариус такъв набожен и скромен човек, надарен с толкова добродетели. Поддържаха го и благородниците, и духовенството. Търговците сляпо вярваха в почтеността му. Така положението бе завладяно и Дъглас се възползваше трескаво от него.
Беше едър и набит мъж на около четиридесет и пет години. Започваше дори леко да затлъстява. Винаги добре избръснатото му лице бе матово бледо, с почти мъртвешки цвят, смекчен единствено от очите. Ако го видеше, човек би казал, че е някой клисар, станал банкер. Под приятната и добродушна външност се чуваше глух тътен. Кръвта явно бушуваше в това едро като на борец тяло, което сякаш бе заспало. Когато говореше с провлачен тон гласът му ставаше гръмовит и разкриваше вътрешната борба, която го тресеше.
Можеше да го намерите по всяко време в кабинета му, който представляваше студена и бедно обзаведена стая. Във вестибюла винаги имаше я някой свещеник, я някоя монахиня. Впрочем вратата оставаше отворена и човек съвсем лесно можеше да стигне до стопанина на къщата. Той дори прекалено явно показваше милосърдието си, омразата към лукса, строгата си добронамереност.
Мариус изпитваше истинска симпатия към този човек, който го очароваше с обикновените си добродетели, и обичаше често да го посещава.
След като обсъди с Дъглас сделката, за която бе пратен от господин Мартели, младежът колебливо добави:
– Господине, бих искал да поговорим и върху един мой личен въпрос... Само че се боя да не би да ви преча...
– Но, моля ви, скъпи приятелю – сърдечно го подкани нотариусът, – изцяло съм на вашите услуги!... Вече ви предложих помощта си, разтворих ви вратите на дома си.
– Спомням си за вашето предложение и желая да ви припомня онова, което ми казахте преди няколко месеца...
– Казах ви, че само от вас зависи да спечелите малко пари, като работите за мен. Бих бил щастлив да предложа работа на младеж като вас, да подложа на изпитание добронамереността и смелостта ви... Днес отново ви повтарям същите думи.
– Благодаря ви и приемам – отговори скромно Мариус, развълнуван от открития и щедрия жест на Дъглас.
След думите на младия мъж нотариусът подскочи от радост. Завъртя енергично фотьойла и посочи един стол на събеседника си.
– Седнете да поговорим. Мога да ви отделя само пет минути... Ето такива млади хора обичам: издръжливи на умората и откровени. Не знаете колко съм щастлив, че веднага мога да ви бъда полезен...