Пътят на Патриарха

Атрогейт се спря, очаквайки някаква реакция, но когато търпението му се изчерпа, а от отсрещната страна не последва нито дума, нито движение, джуджето се издърпа нагоре и малко неловко претърколи горната част на тялото си върху леко полегатия покрив. Оригна се, когато коремът му — станал доста по-широк след само няколко дни в Хелиогабалус — се притисна към повърхността.

— Спиш ли, бе? — попита той и се изправи на ръце и крака.

Една от люлеещите се топки на боздуганите му го прасна отстрани по лицето, но той само духна странично, сякаш да я отмести.

— Мислех, че приятелче на крал Гарет може да си набави по-добро легло. Кралят май не плаща добре напоследък, а?

Кейн отвори едното си око, за да огледа джуджето.

— Изненадан съм, че нямаш пазачи — осмели се да каже Атрогейт.

Джуджето успя да се изправи и когато го направи, осъзна, че керемидите около него са разхлабени; не, не просто разхлабени, а фалшиви керемиди, поставени върху истинските!

— О, в името на пръдливия задник на Клангедин — успя да изрече, преди краката му да се подхлъзнат и да се обърне по корем, а после да се стовари от покрива.

Строполи се върху пълната с останки уличка, оплетен в стълбата си, размахвайки безпомощно ръце и крака, а топките на боздуганите се удариха и се изтърсиха до него.

Скочи на крака и заподскача наоколо, а очите му обхождаха всяка сянка. Ако някой бе видял унижението му, Атрогейт, естествено, щеше да го убие.

Когато остана доволен, че непохватното му падане е останало незабелязано, се плесна по бедрата и отново погледна към покрива.

— Проклет монах — промърмори, докато прибираше оръжията си и ги поставяше на местата им на гърба си, след което измъкна стълбата.

Няколко от стъпалата й се бяха откъртили, но реши, че все пак ще му свърши работа, така че я върна на мястото й и започна да се катери отново, внимавайки да не оповести пристигането си.

Когато стигна до ръба на покрива, протегна ръка и пробва останалите керемиди.

— Вече е безопасно, джудже — каза Кейн.

Стоеше в същата позиция със затворени очи.

— Хитър капан — отбеляза Атрогейт и се покатери внимателно, инч по инч, изпробвайки всяка част от повърхността, преди да отпусне цялата си тежест. — Не можеше ли просто да наемеш няколко пазачи и да оставиш капаните на миризливите крадци.

— Не ми трябват пазачи.

— Стоиш самичък тук горе — що не си в стая?

— Намирам се в най-прекрасната стая във вселената.

— Изглежда, че ще повали. Интересно дали тогава пак ще пееш същата песен.

— Не съм те канил тук, джудже — отвърна Кейн. — Не обичам да имам компания. Ако имаш някаква цел, говори. Или се махай.

Атрогейт присви очи и скръсти ръце пред косматите си гърди.

— Знаеш ли кой съм? — попита.

— Атрогейт — отвърна монахът.

— Знаеш ли подвизите ми?

Не последва отговор.

— Никой не може да се мери с мен по брой на убийствата на стената — заяви Атрогейт.

— Поне не такъв, който си е правил труда да брои дойде тихият и вбесяващ отговор.

— Отидох до замъка на север от Палишчук! — заяви джуджето.

— И това е единствената причина, поради която ти позволявам да ме безпокоиш — отвърна Кейн. — Ако си дошъл да говорим за това приключение, тогава, моля, давай. Ако не, тогава напусни.

Атрогейт издиша леко.

— Добре тогава — рече той. — Ако не беше това пътешествие, нямаше да имам никаква работа с теб.

— Никаква, която би желал да имаш — отвърна спокойно и уверено Кейн и джуджето се сви още малко.

— Дойдох да говорим за Елъри, Кейн отвори очи и обърна глава към него, внезапно заинтригуван.

— Бил си свидетел на смъртта й?

— Не — призна джуджето. — Но видях гибелта на Кантан. Право в краката ми, убит от Артемис Ентрери.

Кейн не мигна.

— Обвиняваш ли го?

— Не — поясни джуджето. — Беше битка, започната от Кантан. Тъпият магьосник се опита да убие проклетите полуорки. — Джуджето си пое дъх, за да събере мислите си. — Трябва да знаеш, че Кантан не би се подчинил на водачеството на крал Гарет.

— Имал е подмолни мотиви да пътува към замъка?

— Не знам какво ще рече „подмолни“, но търсеше полза както за себе си, така и за господарите си — а никой от тях не стои до краля ти и не действа за доброто на краля ти — намигна джуджето накрая, но Кейн не реагира и Атрогейт въздъхна раздразнено.