Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Алма си представяше, че колежът в Бостън ще е някакво по-свободно продължение на гимназията, която тя бе завършила неусетно. Канеше се да блести с тоалети, да води бохемски живот в кафенета и барове с Натаниел и понякога, в свободното си време, да присъства на лекции, за да не разочарова леля си и чичо си. Скоро откри обаче, че никой не ѝ обръща внимание, че има стотици по-елегантни момичета от нея, че братовчед ѝ винаги си намира извинение да не се появи на среща и че е много зле подготвена за следването. Като съквартирантка ѝ се падна една възпълничка девойка от Вирджиния, която при първата появила се възможност ѝ представи библейски доказателства за превъзходството на бялата раса. Чернокожите, жълтата раса и индианците бяха потомци на маймуните; Адам и Ева били белокожи; Исус май бил американец, не беше съвсем сигурна. Не одобряваше поведението на Хитлер, призна, но не можеше да се отрече, че по отношение на евреите е бил прав – те са осъдена раса, защото са убили Исус. Алма помоли да я преместят в друга стая. Формалностите се проточиха две седмици, а новата ѝ съквартирантка се оказа обилно надарена с мании и фобии, но поне не беше антисемитка.
През първите три месеца Алма беше объркана и неспособна да се организира дори за най-простите неща като храна, пране, транспорт и график на занятията – за всичко това досега се бяха грижили, първо, учителките и на второ място, всеотдайната ѝ леля Лилиан. Никога не си беше оправяла леглото, нито си беше гладила блузите, домашните прислужници вършеха всичко това. Не ѝ се бе налагало да се ограничава в рамките на определен бюджет, защото в дома на леля ѝ и чичо ѝ не се говореше за пари. Изненада се, когато Натаниел ѝ обясни, че в отпуснатата ѝ сума не са включени ресторанти, чайни, маникюр, фризьор или масажист. Веднъж седмично братовчед ѝ идваше с тетрадка и молив в ръка и я учеше как да води сметка на разходите си. Тя му обещаваше да се поправи, но на следващата седмица отново затъваше в дългове. Чувстваше се чужда в този величествен и надменен град; другарките ѝ я изключваха от компанията си, а младежите се държаха презрително, но тя не признаваше нищо от това в писмата до леля си и чичо си и всеки път когато Натаниел я съветваше да се прибере у дома, тя му повтаряше, че всичко е за предпочитане пред това, да приеме унижението и да се върне с подвита опашка. Затваряше се в банята, както преди в гардероба, и пускаше душа, за да може шумът да заглуши неприличните думи, с които проклинаше лошата си звезда.
През ноември зимата се стовари с цялата си сила върху Бостън. Алма беше прекарала първите си седем години във Варшава, но не помнеше климата и изобщо не бе подготвена за това, което я връхлетя през следващите месеци. Шибан от скреж, ветрове и сняг, градът изгуби цветовете си; светлината изчезна и всичко посивя и побеля. Животът протичаше вътре в къщите, хората трепереха от студ и гледаха да се доберат бързо до най-близкия радиатор. Колкото и дрехи да нахлузеше Алма, студът дращеше кожата ѝ и вледеняваше костите ѝ, щом си покажеше носа навън. Краката и ръцете ѝ се подуха, зачервени и измръзнали, а тя боледуваше непрекъснато от кашлица и простуда. Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да става сутрин от леглото, да се навлича като ескимос и да се изправя лице в лице с мразовитата природа, придвижвайки се от една в друга сграда на колежа, долепена до стените и влачейки крака по леда, за да не я отвее вятърът. Улиците ставаха непроходими, колите осъмваха затрупани от купчини сняг, които собствениците трябваше да разчистват с лопати и кирки. Хората зъзнеха, вкочанени, увити във вълна и кожи; изчезнаха децата, домашните любимци и птиците.
И тогава, когато Алма най-сетне прие поражението си и съобши на Натаниел, че е готова да се обади на леля си и чичо си и да ги помоли да я спасят от този фризер, се срещна с Вера Нюман – дизайнер и бизнес дама, която бе направила изкуството си достъпно за обикновените хора върху шалове, чаршафи, покривки, чинии, дрехи, с една дума върху всичко, по което можеше да се рисува или щампова. Вера бе регистрирала Марката си през 1942 година и само за няколко години си беше извоювала място на пазара. Алма смътно си спомняше как леля ѝ Лилиан се състезаваше с приятелките всеки сезон да е първа с новите рисунки на Вера по шалове или дрехи, но не знаеше нищо за дизайнерката. Случайно присъства на нейна беседа благодарение на импулсивното желание да избегне студа между две лекции, озовавайки се в дъното на препълнена зала, чиито стени бяха облепени с изрисувани тъкани. Всички цветове, избягали от зимата в Бостън, грееха от тези стени дръзки, спонтанни и великолепни.