Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Придвижването не беше твърде бързо, тъй като охранителите искаха да се забавляват, когато корабът хвърляше котва в ново пристанище (плъховете затанцуваха по масата веднага щом котката се отправи към спокойствието на лятната си къща в околностите на Тайбей). А пристанищата не бяха малко. Първо Нанкин, после Уху, Анцин, Дзюдзян, Хуанши, Ухан, Юъян, Иду, Чунцин и Луджоу. На всяко едно от тях хората на Сун Мейлин се отдаваха на пиянство и разврат.
Тъй като поддържането на подобен жизнен стандарт струва доста пари, двайсетте войници въведоха нов данък. Селяните, които искаха да пласират стоката си на техния кораб, трябваше да заплащат такса от пет юана. В противен случай нямаше сделка. А който негодуваше, получаваше куршум.
Приходите от този нов данък биваха веднага използвани в кварталите с най-съмнителна слава в града, които винаги се намираха в непосредствена близост до пристанището. Алан си мислеше, че ако според Сун Мейлин е важно народът да е на нейна страна, нямаше да е зле да го обясни и на своите най-преки подчинени. Но това, слава богу, беше неин проблем, а не негов.
Минаха два месеца, преди корабът с Алан и двайсетте войници на борда най-накрая да пристигне в провинция Съчуан. Както можеше да се очаква, армията на Мао Дзъдун отдавна бе напуснала района и се бе насочила на север. Освен това не се измъкна през планинските пътища, а слезе в долината и се би с полка на Гуоминдана, който отговаряше за защитата на Ибин.
Градът за малко да падне в ръцете на комунистите. В битката бяха убити три хиляди войници на Гуоминдана, поне две хиляди и петстотин от които бяха прекалено пияни, за да се бият. За сравнение – армията на комунистите даде триста жертви, по всяка вероятност трезвени.
Независимо от всичко битката за Ибин беше успешна за Гуоминдана, тъй като сред петдесетте пленени комунисти имаше един диамант. Четирийсет и девет от затворниците можеше да бъдат просто застреляни и след това хвърлени в яма, но петдесетият пленник! Мммм! Петдесетият пленник беше самата Дзян Цин – красивата актриса, която се бе увлякла по марксистко-ленинските идеи, но по-важното – която беше четвъртата съпруга на Мао Дзъдун!
Веднага започнаха преговори между командира на полка на Гуоминдана в Ибин и войниците от личната охрана на Сун Мейлин. Спорът беше свързан с това кой носи отговорност за звездната пленница Дзян Цин. До този момент командирът просто я беше държал заключена, изчаквайки пристигането на кораба с хората на Сун Мейлин. Не се бе осмелил да стори нещо друго, тъй като самата Сун Мейлин можеше да е на борда. А с нея не се спореше.
Но когато разбра, че Сун Мейлин е достатъчно далеч, командирът реши, че нещата са доста по-прости. Дзян Цин щеше първо да бъде изнасилена по възможно най-бруталния начин, след което, ако все още бе жива, щеше да бъде убита.
Войниците на Сун Мейлин нямаха нищо против епизода с изнасилването, дори изявиха готовност и те да се включат. Ала в никакъв случай не трябваше да допускат Дзян Цин да умре. Тя трябваше да бъде предадена на Сун Мейлин или най-малкото на Чан Кайшъ, които да решат съдбата й. Тук ставаше въпрос за политика на високо ниво, снизходително обясниха войниците с богат международен опит на простия командир в Ибин.
Накрая командирът не посмя да направи нищо друго, освен сърдито да обещае, че още същия следобед ще им предаде своя диамант. Срещата приключи и войниците решиха да отпразнуват победата с гуляй в града. Как само щяха да се забавляват с диаманта на път към къщи!
Финалните преговори бяха проведени на палубата на кораба и Алан с изненада установи, че бе разбрал по-голямата част от разговора. Докато войниците се бяха забавлявали в различни градове, Алан бе прекарвал времето в компанията на добродушния помощник в кухнята – А Мин, който се оказа, че притежава завиден педагогически талант. Под неговото ръководство за два месеца Алан проговори приличен китайски (особено що се отнасяше до псувни и ругатни).
Като дете бяха учили Алан да няма вяра на хора, които не си сръбват, когато моментът го позволява. Беше на не повече от шест години, когато баща му постави ръката си на малкото му рамо и рече:
– Трябва да си отваряш очите, когато си имаш работа със свещеници, сине. И с хора, които не пият алкохол. Най-лоши са свещениците въздържатели.
Следвайки собствения си съвет, бащата на Алан не беше съвсем трезвен, когато един ден удари с юмрук невинен пътник във влака, което доведе до незабавното му уволнение. Тази случка от своя страна накара майката на Алан да сподели със сина си малко от своята мъдрост.