Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Чудесно е, Руук. Добро хрумване след такъв ден.
— Имам и такива моменти — каза той. Докато ядяха, тя го наблюдаваше на светлината на свещите и си мислеше „Какви точно бяха възраженията ми?“. По улицата мина кола, от която дънеше класически рок с мощни басове. Макар че Боб Сейгър не беше от нейното време, тя знаеше песента от клубовете. Руук я хвана да се взира в него точно когато хорът изрева, че общото между двама им е огънят там долу.
— Какво, да не би да прекалих със свещите? — попита той. — На такава светлина понякога приличам малко на Мефистофел.
— Не, свещите са добра идея — Ники отхапа от кесадията и каза: — Само че наистина трябва да те попитам нещо сериозно.
— Добре, но не е нужно още тази вечер да влизаме в дълбокото. Знам, че аз го предложих, но може да почака. Почти забравих как стъпка духа ми днес следобед.
— Трябва да разбера, и то веднага.
— Добре…
Тя изтри ръце в салфетката и го погледна в очите.
— Кой си купува черни калъфки за възглавници? — Преди да успее да й отговори, тя продължи: — Яде ме още от кабинета ти. Това твоите калъфки ли бяха?
— Първо на първо, не са черни.
— Значи са твои. Пак те питам, кой си купува черни калъфки? Като изключим Хю Хефнър и, знам ли, международните търговци на оръжие?
— Не са черни, а съвсем тъмносини, цветът се нарича „полунощ“. Щеше да го знаеш, ако се беше задържала, докато извадя есенните ергенски чаршафи.
Тя се засмя.
— Есенни чаршафи?
— Да, сезоните се сменят! И между другото, тези чаршафи са с 820 нишки.
— Сега разбирам какво съм пропуснала.
— Сигурен съм — каза той, отказвайки се от нахаканата нотка в тона си, — че знаеш точно какво си пропуснала, както и аз.
Ники се вгледа в него. Руук не гледаше към нея, а в нея, а пламъкът на свещта танцуваше в очите му. Той извади бутилката от съда с лед и мина отзад, за да налее. Когато чашата й беше пълна, тя постави ръка на китката му, а с другата взе бутилката и я остави на масата. Докато го наблюдаваше, застанал над нея, тя задържа погледа му, хвана ръката му и я пъхна под халата си. Потръпна, когато хладната длан легна на гърдата й, остана там и се загря.
Руук бавно се приведе, за да я целуне, но движението му не можа да догони стихията, която се надигаше в Ники. Тя раздра ризата му и го дръпна надолу, а възбудата й го оживи и той се отпусна върху нея, като жадно я целуна и я привлече към себе си.
Тя простена, усетила обземащата я топлина, изви гръб и се надигна към него, а после се изплъзна от стола и легна по гръб на покрива. Езиците им се преплетоха, сякаш търсейки нещо с почти болезнено отчаяние. Той развърза колана на халата й, тя откопча колана му. После Ники Хийт отново изстена, прошепна „Сега, сега…“ и се раздвижи в отдавна заглъхналия ритъм на „Огънят там долу“.
Осем
Нещо изтръгна Руук от съня му. Сирена, вероятно на линейка, ако се съдеше по дълбокия пронизителен звук, която съобщаваше за себе си, преди да пресече Парк авеню и да заглъхне в нощта. Така и не беше свикнал с тази част от живота в Ню Йорк — шумът. За някои той се превръщаше във фонов шум, който се научаваха да пренебрегват, но не и за него. Разсейваше го през деня, докато работеше, а нощем сънят му винаги беше на пресекулки, защото този град никога не спеше. Помисли си, че някой трябва да напише песен за това.
С окото, което не беше притиснал към възглавницата, той погледна към светещия циферблат на ръчния си часовник, оставен на нощната масичка. 2:34. Оставаха им три часа сън, докато звъннеше алармата. Хм. Или може би два часа. Той се плъзна по леглото, за да се допре до Ники, посегна към нея и усети допира на чаршафа и възглавницата й. Бяха хладни.
Руук я откри в дневната, седнала на перваза на прозореца. Беше по тениска и долнище на анцуг „Гап“ с връв на кръста. Той спря на вратата, за да я погледа — седнала с брадичка, опряна на коленете и обвила краката си с ръце, втренчена в улицата долу, очертаният срещу стъклото силует приличаше на котешки.
— Можеш да влезеш — каза тя, без да обръща глава. — Знам, че си там.
— Какъв опитен наблюдател сте, детектив Хийт — каза той, мина зад нея и я прегърна откъм гърба.
— Чух те в момента, в който стъпи на земята в спалнята. Тропаш като впрегатен кон.
— Няма да ме чуеш да се оплаквам, когато ме сравняват с кон.