Убийствена жега

Той вдигна заглавната страница. Ники се извърна от монитора и разпозна наглите очи на зърнистата снимка, на която животното надничаше от храстите до замъка „Белведере“.

— Страхотно заглавие — каза Роули и го прочете на глас, сякаш останалите не можеха го видят и сами, а размерът на буквите не беше като на най-горния ред на офталмоложките таблици.

— Койот. — Той взе вестника от Руук, за да го разгледа. — Винаги правят такива въртели със заглавията.

— Тъпо — каза Очоа. — Може ли? — Руук кимна и Роули му подаде вестника, а той го остави настрана. — Както казах, „Леджър“ не струва. Цената обаче е хубава.

— Хайде, момчета и момичета.

Детектив Хийт отвори прикачения файл в имейла от Съдебна медицина — огромно изображение, съдържащо снимки на всеки сантиметър от лентата. Ники прочете имейла от лаборанта на глас:

— „В случай, че не сте запознати с нискотехнологичния феномен, наречен пишеща машина… — Страхотно, техничарски хумор — отбеляза тя и продължи: — При всяко натискане на клавиш изпъкналата метална буква върху чукчето удря лентата, отпечатвайки буквата не само върху страницата, но и върху нея. При всеки удар тя се премества с един знак, което ни позволи да я сканираме като телеграфна лента и да разчетем поредицата от букви, отпечатани върху страницата“.

— Тоя положително е гледал „Аватар“ шест пъти — каза Роули, а Ники продължи да чете.

— „За съжаление собственикът на тази лента я е превъртал и използвал отново и отново, печатайки върху старите знаци, в резултат на което повечето от текста е напълно унищожен.“

— Касиди беше стисната — заяви Руук. — Това вече съм го написал в статията.

— Поне част от лентата чете ли се? — попита Очоа.

— Чакай. — Ники прочете остатъка от имейла на ум и го резюмира: — Каза, че е отбелязал изображенията, на които има надежда да открием нещо полезно. Ще изпрати лентата на рентген, за да провери дали не може да разчете още. Това отнема време, но ще ни съобщи… щастлив е да…

— Да, какво? — попита Очоа.

— Да продължи да живее в мазето на родителите си? — предположи Руук, но Роули прочете последния ред над рамото на Ники.

— Щастлив съм, че имах привилегията да направя услуга на известната следователка Ники Хийт.

Ники видя гримасата на Руук, но я пренебрегна.

— Да си ги разделим и да започнем прегледа.

Роули и Очоа взеха по петнадесет изображения всеки и ги прехвърлиха на мониторите на бюрата си. В тази област познанията на Джеймисън Руук за жертвата очевидно можеха да се окажат полезни, така че Ники повери няколко файла и на него, на бюрото, което си беше избрал. Останалите запази за себе си.

Работата беше скучна и времеемка. Трябваше да отварят всяко изображение поотделно и да търсят думи или изречения, които да изяснят за какво става въпрос. Роули отбеляза, че сякаш се взира в една от онези матрични картини, които закачаха по моловете — ако примижиш по правилния начин, успяваш да видиш чайка или кученце. Очоа каза, че е по-скоро като да се опитваш да съзреш Дева Мария върху кората на дърво или Хоакин Финикс върху препечена филийка.