Убийствена жега

— Не, че не се кефя на пропуските си — каза Руук, — но ако знаем, че Текс е убиецът, защо се занимаваме с нея?

— От лентите разбрахме, че Касиди е пишела за Солей, а тексасецът ги открадна, нали така?

— Значи смяташ, че Солей и Текс имат нещо общо?

Следователката изви устни надолу.

— Не съм сигурна, че нямат. А сега имам въпрос към теб — имаше ли някакво напрежение между Касиди и нашата рок звезда?

— Не повече, отколкото между нея и всеки друг. Ще рече „доста“. Често започваше очерците си с поредния провал в опитите на Солей да откаже наркотиците, но това е по-скоро минало. Неща, които открих в архивите, докато проучвах. Едно време Солей е била по-дива, което винаги е било добре дошло за Касиди.

Преди шест години, когато беше на 22, а да си „емо“ беше модерно, Солей Грей беше навъсена емо икона, въпреки че едва ли имаше на какво да се въси — групата й беше спечелила няколко златни плочи и цяло лято пълнеше стадионите в Северна Америка, Европа и Австралия, докъдето пътуваше с „Чесна“ 525. Ранните песни, които Солей пишеше и изпълняваше, като „Бодливо сърце“, „Неясни послания“ и особено „Вирус в душата ти“ (песен от втория им албум), спечелиха милиони долари, както и овациите на критиците. „Ролинг Стоун“ я нарече „женската версия на Джон Мейър, преди да се прочуе“, като напълно пренебрегна останалите членове на групата, вторачвайки се в солистката, която перманентно се взираше напред през завеса от разбъркани черни кичури с очертани със спирала безнадеждни зелени очи.

Слуховете за наркоманията й набраха скорост, когато Солей започна да закъснява за концертите с часове, а понякога изобщо не се появяваше. На едно видео в YouTube17, записано с мобилен телефон, се виждаше как се препъва пияна по сцената и забравя собствените си текстове, въпреки че публиката се опитва да й подсказва. През 2008 разтури групата под предлог, че ще пее соло, но вместо това купонясва година и половина, без да напише или запише каквото и да било.

Макар че студията и концертите бяха заменени с наркотици и клубове, Солей продължи да привлича общественото внимание, след като тръгна с Рийд Уейкфийлд, известен млад актьор, чиято слабост към дрогата и нощния живот в Ню Йорк отговаряше на нейната. За разлика от нея обаче той успяваше да запази кариерата си. Двамата се преместиха в апартамента й в Ийст Вилидж, когато той започна да снима историческа драма, в която играеше незаконния син на Бенджамин Франклин. Снимките продължиха по-дълго от връзката им, която беше взривоопасна и изпъстрена със среднощни посещения от полицията. След като разтури групата, Солей скъса с Рийд и погреба болката си в студиото, където се отдаваше на дълги записи и творчески спорове, които не довеждаха до нищо съществено.