Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Дръжката на ножа му обаче беше тип бокс и не се изплъзна от ръката му, въпреки че хватката му отслабна. Докато той се бореше с болката, Ники посегна с двете си ръце, за да му я вземе, но той заби юмрук отзад във врата й и я повали замаяна на пода. Тя се изправи на ръце и колене с причернял поглед и го чу да драпа по каменния под на кухнята. Тръсна глава и си пое дълбоко дъх. Звездите пред очите й се разсеяха и тя се изправи на крака. Макар че й се повдигаше, следователката със залитане стигна до стената, опипа сакото си и взе пистолета.
Докато успееше да мине през кухнята, той щеше да избяга през входната врата. Противно на интуицията си, Ники хукна към другия край на просторната стая, където през входа на кухнята се виждаше част от фоайето. Беше разбрала това вечерта, когато миналото лято играха покер и тя постоянно мяташе погледи към вратата, жадувайки да получи шанс да се измъкне.
Когато го зърна, тексасецът тъкмо отваряше вратата, но преди това спря, за да вземе нещо от сандъка — голям кафяв плик, същият, който беше заключила в багажника. Хийт се подпря на плота и извика:
— Полиция, стой!
Той не спря, а бързо се измъкна навън и Ники стреля към стесняващия се процеп, докато вратата се затваряше зад гърба му.
Детектив Хийт отвори с ритник вратата към стълбището на таванския етаж на Руук и излезе с вдигнат пистолет. Щом се увери, че тексасецът не се спотайва на площадката, тя обмисли вариантите му. Един етаж нагоре до покрива или седем надолу до улицата. После чу лая на куче на долния етаж и трополенето на ботуши по боядисаните циментови стъпала.
Когато полетя надолу по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, и слезе на третия етаж, кучето отново излая от вътрешността на апартамента. „Браво, Шерлок“, помисли си тя, докато тичаше надолу. После чу ехото от затръшването на вратата към улицата, точно под нея. Спря за момент с ръка върху дръжката, преди да я натисне и да излезе навън с вдигнат пистолет. Тексасецът го нямаше, но на тротоара ясно се виждаше петно от кръв, обилно осветено от светлината на натриевите лампи над сервизния вход.
Тротоарите в Трибека бяха пълни с хора, които се разхождаха преди вечеря. Тя бързо се огледа, без да открие каубоя, а наоколо нямаше капки кръв, които да проследи. Тогава чу как една жена казва на мъжа до себе си:
— Казвам ти, скъпи, онова на рамото му приличаше на кръв.
— Полиция — обяви Ники. — Накъде тръгна?
Двойката се извърна към нея и жената отвърна:
— Имате ли документи или значка?
Времето течеше. Ники сведе поглед, но значката не беше на бедрото й.
— Той е убиец — каза тя и им показа пистолета си, като го насочи нагоре, за да не ги стресне. Двамата моментално посочиха през улицата, Ники им каза да се обадят на 911 и хукна.
— Тръгна по „Варик“, към метрото! — извика жената.
Хийт се понесе на север по „Варик“ на пълна скорост, като избягваше минувачите, оглеждаше и двете страни на улицата и надничаше във всеки вход или отворен магазин. На тройната пресечка, където се срещаха „Франклин“, „Варик“ и „Фин Парк“, тя спря на ъгъла и огледа прозорците на кафенето, за да провери дали нейният човек не се е смесил с клиентите. Покрай нея издрънча пикап и щом премина, Ники пресече улицата и изтича до циментовия остров, заобикалящ спирка „Франклин“ по първа линия на метрото, посока юг. До купчина вестници и брошури за клубове за необвързани и училища за дистанционно обучение видя още кръв. Ники се обърна към стълбите, които водеха в метрото и видя тексасеца, осветен от лампите долу в станцията. Той я зърна точно когато главата му беше на път да се скрие.
Метрото явно щеше да дойде всеки момент, защото станцията беше пълна с хора, които искаха да слязат в центъра. Ники прескочи ограничителите и последва суматохата. Някой разблъскваше хората на перона от лявата й страна и тя тръгна натам. Проправи си път сред пътуващите, много от които ругаеха или се питаха един друг:
— Какво му става на тоя?
Само че когато Ники стигна до края на перона, него го нямаше. Тогава някой зад нея каза „Този човек ще се убие“ и погледна към релсите. Тексасецът беше там и се изкачваше към отсрещната платформа. Дясното му рамо висеше там, където бе счупила ключицата му, а по бледокафявия ръкав на спортното му сако се виеше кървава следа — от същата страна, където явно се беше забил нейният куршум 9-и калибър. Със свободната си ръка стискаше кафявия плик, който сега беше омазан с кръвта му. Тя се притисна към стената, надявайки се да успее да се прицели, но перонът се изпълни с ярка светлина, изсвири клаксон, влакът нахлу в станцията и го скри от очите й.