Убийствена жега

— Здравейте, детектив Хийт — каза Очоа.

— Господа.

Обикновено единият й се усмихваше и за двамата, когато ги заговореше. Този път — нищо. Телефонът на Очоа иззвъня и докато той посягаше към него, тя каза:

— Какво имате против спането, момчета?

Никой не й отговори, а Очоа отговори на обаждането. Роули приключи своето и мина покрай нея на път към бялата дъска. Ники имаше чувствата, че знае какво са намислили и когато последва Роули до дъската, откри, че с Очоа са започнали нов раздел, озаглавен „Самотният странник“, с червен маркер.

Рейлз погледна бележките си, за да обнови изложението, което двамата бяха нахвърляли под залепената със скоч скица на тексасеца. Докато маркерът му скърцаше по искрящо бялата повърхност, Хийт надникна над рамото му и се зачете в спретнатите печатни букви. През нощта никой с огнестрелна рана и счупена ключица не се беше отбивал в спешните отделения в Манхатън и останалите квартали на Ню Йорк. Все още очакваха обаждане от Джързи. При проверките по аптеките южно от Канал стрийт и западно от „Сейнт Джеймс Плейс“ никой не се сети за клиент, отговарящ на описанието на Текс. Дигитални копия на портрета му бяха разпратени из всички частни лекарски кабинети в случай, че той решеше да потърси помощ.

От графа „Патрули/Стандарт на живот“ ставаше ясно, че Роуч вече са се свързали с всички управления, без да попаднат на оплаквания, арести или прибрани от полицията бездомници, които да отговарят на описанието на нейния човек.

Ники Хийт ставаше свидетел на начина, по който се подкрепят ченгетата. Една от тях бе нападната и стоическата реакция на Роуч беше да дойдат в управлението по тъмно и да започнат да преобръщат всички възможни камъни. Това не беше просто въпрос на принцип, а самият живот. Защото в техния град не можеш да направиш такова нещо и да се измъкнеш безнаказано.

При всяка друга професия такъв момент би довел до топли чувства и обща прегръдка, но това бяха нюйоркски ченгета, така че когато Очоа остави телефона и застана до нея, тя каза:

— Вие двамата само толкова ли свършихте?

Роули, който още пишеше, затвори маркера и се обърна към нея, без да променя сериозното си изражение.

— Ами, толкова — нали ти позволи заподозреният да се измъкне.

— Във всеки случай се стараем — добави Очоа и добави. — Ти поне добре нареди селяндура, преди да го изтървеш, нали?

И това беше всичко. Без да се тупат раменете, тримата си казаха каквото искаха. Тя „Благодаря ви, задължена съм ви“, а те — „Пазим ти гърба, винаги и навсякъде“. След което се върнаха на работа, преди някой да се е разциврил.

Очоа каза:

— Току-що се обадиха от Съдебна медицина. Не съм спирал да ги тормозя за лентата, която ти намери на перона. Тестовете са готови, в момента ни пращат дигиталните снимки.