Убийствена жега

— Явно не ме мразиш много, щом моят Сарджънт още виси на лично място.

— Не се ласкай, Руук, просто държа на изкуството. Наздраве. — Чукнаха се и отпиха, а тя каза: — Да не го караме формално. Отпусни се, погледай малко телевизия, както решиш. През това време аз ще взема една вана, за да измия следите от гонитбата.

— Разбира се, няма проблем — каза той. — Не бързай. Мисля, че тази вечер „Пътуващи антики“ гостува в Тулса.

Ники му показа среден пръст и изчезна надолу по коридора. Влезе в банята, остави чашата на тоалетната масичка и пусна водата във ваната. Точно посягаше към пяната, когато той почука на рамката на вратата.

— Ей, ами ако „забавлявах“ някого? — попита Ники.

— С какво? — лукаво се ухили той. — С пони плей?

— Ще ти се — каза тя.

— Просто се чудех дали си гладна.

— Сега като го спомена, да — отвърна тя и се зачуди как адреналинът напълно беше потиснал глада. — Ще поръчаш ли нещо?

— О, ако нямаш нищо против, може да потършувам в кухнята. Вярвам, че не си заложила мини.

— Никакви — потвърди тя. — Действай, а аз ще се наслаждавам на мисълта, че кисна във ваната, докато ти работиш.

— Много е готина — каза той и пристъпи към ваната с извити крачета. Сви ръка в юмрук, почука по нея и чугунът иззвъня като църковна камбана. — Ако някога удари астероид, най-добре се скрий в нея.

Половин час по-късно Ники изплува от банята, загърната в халат и гребен в ръка.

— Приятно мирише — каза тя, но той не беше в кухнята, нито в дневната. — Руук?

Погледна към килима и видя диря от салфетки, която водеше към отворения прозорец и противопожарния изход. Тя се върна в спалнята, обу пантофите си, пристъпи през прозореца и се изкачи на покрива по металните стъпала.

— Какво правиш? — попита Ники, щом се приближи. Руук беше изнесъл една масичка и два сгъваеми стола, а няколко обредни свещи осветяваха ястието, което бе приготвил.

— Малко е еклектично, но ако го наречем „тапас“, няма да се разбере, че е просто блюдо от случайни находки.

Той придърпа единия стол, тя остави винената си чаша на масата и седна.

— Всъщност изглежда страхотно.

— Да, ако не си прекалено гладна и пропуснеш следите от прегоряло в тъмното — каза той. — Това са най-обикновени кесадии, нарязани на четвъртинки, а това е пушена сьомга с каперси, открих я най-отзад. Беше я забравила. — Явно беше нервен, защото не млъкна. — Да не е прекалено хладно? Донесох одеялото от дивана, ако имаш нужда.

— Не, тази вечер е приятно.

Ники вдигна очи — беше твърде светло, за да се виждат звезди, но изгледът към Лайф Билдинг и Емпайър Стейт Билдинг само на няколко пресечки по-нататък беше достатъчно величествен.