Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Хийт се втурна към изхода, за да надбяга слизащите пътници, взе стълбите на бегом, пресече „Варик“ и хукна към северния вход, като едва избегна сблъсък с едно такси. Капките кръв по стъпалата й подсказаха, че е закъсняла. Слезе долу, за да се увери, че не се е върнал назад, за да я изненада, но тексасецът отдавна беше заминал.
Детектив Хийт получи утешителна награда за усилията си — когато тръгна обратно нагоре по стълбите, нещо на мръсните плочки до най-долното стъпало привлече вниманието й. Една-единствена лента за пишеща машина.
Мъжът и жената, които беше срещнала, явно се бяха обадили на 911, защото когато Ники се върна при сградата на Руук, улицата беше пълна с униформени полицаи. Тя си проправи път през зяпачите, намери един сержант и се идентифицира.
— Значи сте го преследвали? — попита той.
— Да. Само че го изгубих.
Хийт описа тексасеца и мястото, където го беше видяла за последно и докато един от полицаите го обявяваше за издирване, тръгна към входната врата с обяснението, че Руук може би е горе. Тази мисъл отприщи вълна от примитивна тревога, от която стомахът й се сви, а пред очите й причерня.
— Добре ли сте, имате ли нужда от лекар? — попита сержантът. — Изглеждате така, сякаш всеки миг ще припаднете.
— Не — отвърна тя и се овладя. Въпросът, който я тревожеше, беше къде е Руук. Докато влизаше във входа, последвана от шестима полицаи, Ники им посочи пръските кръв, оставени от каубоя по касата на вратата. Преведе ги през кухнята покрай съборения стол, където се беше борила с похитителя си и влезе в задната част на апартамента, следвайки стъпките на тексасеца, преди да изфучи и да слезе долу. Надяваше се, че е минал по този път, за да нагледа Руук, което би означавало, че той е добре.
Когато стигна до коридора, който водеше до кабинета му, тя веднага видя бъркотията през отворената врата в дъното. Ченгетата зад гърба й бяха извадили оръжията си за всеки случаи. Не и Ники. Тя напълно забрави за пистолета си, хукна напред и извика:
— Руук?
Когато стигна до вратата на кабинета му, дъхът й спря.
Руук лежеше по лице под стола, за който беше вързан. На главата му имаше черна калъфка за възглавница, точно като онази, която нападателят бе нахлузил на Ники, а на пода под лицето му се беше събрала локвичка кръв.
Тя се отпусна на едно коляно до него.
— Руук, аз съм, Хийт. Чуваш ли ме?
Тогава той простена, но глухо, защото и неговата уста беше залепена.
— Да го изправим — каза един от полицаите.
В стаята влязоха двама парамедици.
— Внимателно — каза единият от тях. — В случай, че вратът му е счупен.
При тези думи нещо прободе Ники в стомаха. Внимателно изправиха Руук на „три“ и прерязаха лепенките. За щастие само си беше разкървавил носа при падането на пода, когато беше съборил стола си в опит да избяга. Медикът го прегледа, за да се увери, че не е счупен, а Ники донесе от банята кърпа, напоена с топла вода и той почисти лицето си, докато обясняваше на детектив Нгуйен от 1-о управление какво се е случило.
След като си тръгнали от Съдебна медицина, Руук дошъл направо тук, за да нахвърля днешните си бележки за статията. Взел си една бира, минал по коридора и когато влязъл в кабинета си, видял, че е обърнат с краката нагоре.
Той се обърна към Ники.
— Приличаше на местопрестъплението след убийството на Касиди Таун, само че с електроника от този век. Точно щях да ти се обадя, когато телефонът ми иззвъня и видях, че си ти. Понечих да ти вдигна, но той ме изненада изотзад и нахлузи калъфката върху главата ми.
— Противихте ли се? — попита следователят.
— Шегувате ли се, борих се като луд — отвърна Руук. — Той обаче ужасно я стегна около главата ми и ми приложи душаща хватка.
— Имаше ли оръжие? — попита детективът.
— Нож. Да, каза, че имал нож.
— Видяхте ли го?
— Бях с калъфка на главата. Освен това миналата година едни въстаници ме взеха за заложник в Чечня. Открих, че по-лесно се оцелява, ако не молиш да ти покажат ножа.