Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Така ли? — тя извърна лице към неговото и се усмихна. — И аз нямам оплаквания.
— Това е добре. Не се налага да вадя книгата за оплаквания.
Ники сподави кикота си и отново се обърна към прозореца, като този път опря глава в корема му, усещайки топлината му на врата си.
— Мислиш си, че той е някъде навън ли? — попита Руук.
— Тексасецът ли? О, засега е навън. Засега.
— Да не се тревожиш, че може да дойде тук?
— Надявам се да дойде. Въоръжена съм, но ако това не стига и той стои мирен, може пък ти да го удавиш с кръвта от раните си. — Тя се наведе напред и посочи с брадичка над перваза. — Освен това капитанът постави патрул отпред. — Руук се наведе над нея, за да види покрива на полицейската кола, притискайки раменете й с тежестта си, и тя добави: — Нима не знае, че градът изживява бюджетна криза?
— Струва си, за да защити най-добрия си детектив.
Внезапно тя се промени. Изправи крака и се отдръпна от него, обръщайки се така, че да опре гръб в прозореца, а Руук седна на възглавницата до нея.
— Какво? — каза той и когато Ники не отговори, опря рамо в нейното. — Защо седиш тук по това време, какво те накара да се събудиш?
Ники се замисли за малко и отвърна:
— Клюките. — Тя леко извърна глава към него. — Мислех си какво грозно нещо са клюките. Как превръща хората в жертви и как, колкото и да повтаряме, че го мразим, сме пристрастени към него, сякаш е хероин.
— Разбирам те. Това всеки ден ме тормозеше, докато бях при Касиди Таун. Наричат онова, което вършеше, журналистика — онзи ден дори аз казах същото, докато спорех с пиар фокусника на Тоби Милз, — но истината е, че на Касиди Таун й пукаше за журналистиката толкова, колкото на испанската инквизиция — за справедливостта. Макар че Томас де Торквемада е имал повече приятели.
— Не говоря за Касиди Таун — каза Ники. — Говоря за себе си. За слуховете и клюките, които ме заобикалят, откакто ме изтипоса на корицата на известно списание. Затова така те скастрих днес в колата. Намекнаха ми, че съм спала с теб заради рекламата.
— Онзи адвокат, нали?
— Руук, няма значение кой беше. Определено не е първият, но поне ми го каза в очите. Обикновено хората само ме гледат или ги хващам да си шушукат. Откакто излезе статията ти, имам чувството, че се разхождам гола. Години наред градих професионалната си репутация. Досега никога не я бяха поставяли под въпрос.
— Знаех си, че оня шарлатанин ти е казал нещо.
— Чу ли какво ти казах току-що?
— Да, и те съветвам да не забравяш за кого става дума, Ник. Работи те, за да си издейства психологическо превъзходство, защото клиентът му е обречен. Ричмънд Върджънс ще стане Железен готвач, и още как — в затвора „Синг-Синг“.
Тя се изправи на едно коляно, обърна се към него и постави длани на раменете му.
— Искам да ме слушаш внимателно, защото това е важно. Слушаш ли ме? — Той кимна. — Добре. Защото ти говоря за нещо важно, което се случва с мен, а ти се отклоняваш по страничен път. Мислиш, че си с мен, но тичаш успоредно. Разбираш ли какво имам предвид?
Той отново кимна и тя каза:
— Не разбираш.
— Разбирам. Разстроена си заради долнопробния коментар на адвоката.
Тя свали ръце от раменете му и ги скръсти в скута си.
— Не ме разбираш.
— Ей! — Той я изчака да се обърне към него. — Разбирам те и ще ти кажа какво чувстваш. Струва ти се, че животът ти си е течал съвсем нормално, но тогава съм се появил аз. И какво направих? Поставих те на място, където не ти харесва, под светлината на прожекторите, където всички те гледат и клюкарстват по твой адрес, понякога зад гърба ти. Раздразнена си, защото се опита да ми кажеш, че не това си искала, но аз така си бях внушил, че това е добре за теб, че направих всичко възможно, освен да взема предвид твоите чувства. — Той спря и взе ръцете й в своите. — Правя го сега, Ник. Съжалявам, че те накарах да се чувстваш така. Мислех, че върша добра работа и се извинявам, че допуснах нещата да се усложнят.
Тя не знаеше какво да каже, така че се взря в него за миг. Накрая каза:
— Виж ти. Явно си ме слушал.
Той кимна сам на себе си и каза:
— Току-що направихме пробив в стил д-р Фил, нали?
Тя се засмя.
— Донякъде, да.
— Защото точно на такъв ми заприлича.
Двамата се усмихнаха и дълго се гледаха. Ники започваше да се чуди какво следва сега — разбирането, което бяха постигнали, дойде неочаквано и тя не беше подготвена за онова, което можеше да означава то. Затова постъпи както всеки път — реши да не решава, а просто да изживее момента.