Домът на Хадес

Тя изпищя и падна настрани от могилата. Сърцето й затупка бясно.

— Добре ли си? — попита Пърси и й помогна да се изправи на крака.

Тя не посмя да отговори. Ако отвореше уста, можеше отново да изпищи, а това бе унизително за една дъщеря на Атина. Все пак не бе героиня от филм на ужасите11.

Но, богове… сгушен в мехура пред нея бе истински титан, облечен от глава до пети в златни доспехи. Кожата му бе с цвета на лъскави монети, а очите му бяха затворени. Но на лицето му бе изписано страховито изражение, все едно всеки момент ще изкрещи. Въпреки мембраната Анабет усещаше убийствения зной, излъчван от тялото му.

— Хиперион — каза Пърси. — Мразя го този тип.

Внезапно Анабет усети как старата рана в рамото я наболява. По време на битката за Манхатън Пърси се бе изправил срещу този титан. Тогава Анабет за пръв път го видя да призовава ураган, а това не се забравяше лесно.

— Мислех, че Гроувър е превърнал този тип в дърво.

— Да — съгласи се Пърси. — Може би е било отсечено и титанът се е озовал тук.

Анабет си спомни огнените експлозии, които Хиперион призоваваше, и множеството погубени нимфи и сатири, преди Пърси и Гроувър да успеят да го спрат. Сега титанът изглеждаше все едно е готов да се събуди за нови разрушения.

Тя понечи да предложи да го унищожат, докато могат… и тогава погледна към Боб. Сребристият титан изучаваше Хиперион с крайно съсредоточено изражение. Лицата им си приличаха толкова много…

Анабет прокле наум. Разбира се, че си приличаха. Хиперион бе негов брат. Той бе господарят на Изтока през времената, когато титаните владеели света. Япет, както бе истинското име на Боб, бе господар на Запада. Ако човек махнеше метлата и сложеше вместо нея златни доспехи, Япет щеше да стане почти двойник на Хиперион.

— Боб — каза тя, — време е да вървим.

— Златен е, вместо сребърен — промърмори Боб, — но иначе прилича на мен.

— Боб — обади се Пърси, — хей, приятелю!

Титанът с нежелание се обърна към него.

— Нали сме приятели? — попита Пърси.

— Да — отвърна Боб, но звучеше плашещо несигурен. — Приятели сме.

— Знаеш, че някои чудовища са добри — продължи Пърси. — Други обаче са лоши.

— Хм — отвърна Боб, — така е. Красивите призрачни дами, които прислужват на Персефона, са добри. Зомбитата, които се взривяват обаче, са лоши.

— Точно така — отвърна Пърси. — Така е и със смъртните. Някои са добри, а други — лоши. Е, същото важи и за титаните.

— Титаните. — Боб се извиси над тях и засия. Анабет бе сигурна, че гаджето й току-що бе направило ужасна грешка.

— Точно така — спокойно отвърна Пърси. — Ти си титанът Боб. Ти си добър, даже страхотен. Но този тип, Хиперион, той е лош. Направо зъл. Той се опита да ме убие. Мен и още много хора.