Домът на Хадес

Най-накрая Боб изяде и последния бонбон.

— Трябва да тръгваме. Ще са тук след няколко минути.

— Няколко минути? — Анабет посегна към кинжала си, само за да си спомни, че той вече не е в нея.

— Ами да, мисля, че става дума за няколко минути — почеса се по сребристата коса Боб, — но времето тече странно в Тартара. Не е като горе.

Пърси застана на ръба на кратера и надникна към пътя, от който бяха дошли.

— Не виждам нищо, но това е слабо успокоение. Боб, за кои гиганти и титани говорим?

— Не им помня имената — изсумтя Боб, — поне шест-седем са. Чувствам ги.

— Шест-седем? — Анабет усети хлад в стомаха си. — А те могат ли да почувстват твоето присъствие?

— Не знам — усмихна се Боб. — Боб е различен! Но могат да надушат героите, о, да. Вие ухаете вкусно като… хммм… като козунак!

— Козунак — повтори Анабет. — Страхотно.

Пърси слезе обратно до олтара.

— Възможно ли е да се убие гигант в Тартара? Имам предвид, с нас няма богове…

Той погледна към Анабет, все едно тя трябваше да знае.

— Не мога да ти отговоря — каза обаче тя. — Пътуването в Тартара, битките с чудовищата тук… никой не го е правил преди. Може би Боб може да ни помогне? Титанът сигурно е равностоен на бог. Но не знам, наистина.

— Добре — отвърна Пърси, — няма проблем.

Но тя прочете тревогата в погледа му. С години бе разчитал на нея за готови отговори. Но сега, когато имаше най-голяма нужда, тя не можеше да му помогне. Мразеше се за това, че не е могла да научи нищо в лагера, което да я подготви за Тартара.

Знаеше само едно — че трябваше да продължат. Не можеха да си позволят да бъдат настигнати от шест или седем безсмъртни.

Изправи се, замаяна от кошмарите си. Боб започна да разтребва, като събра боклука им в малка купчинка, а след това напръска олтара със спрей за почистване.

— А сега накъде? — попита Анабет.

Пърси посочи към буреносния фронт от тъмнина.

— Боб казва, че трябва да продължим натам. Очевидно Портите на Смъртта…

— Ти си му казал? — Анабет не искаше да звучи строго, но Пърси се сви.

— Докато спеше — призна той. — Анабет, Боб може да помогне. Трябва ни водач.

— Боб ще помогне! — съгласи се Боб. — В тъмните земи, в Портите на смъртта. Но не е добра идея да тръгнем право към тях. Има прекалено много чудовища. Дори Боб не може да победи толкова много. Те ще убият Пърси и Анабет за около две секунди. — Титанът се намръщи. — Поне така мисля. Но времето е различно в Тартара.

— Ами да — изсумтя Анабет. — Има ли обаче друг път?

— Можем да се скрием — каза Боб. — Мъртвешката мъгла ще ни скрие.

— О! — Анабет внезапно се почувства много дребничка в сянката на титана. — Какво представлява Мъртвешката мъгла?

— Тя е много опасна — заяви Боб, — но ако дамата ти я дари, ще успеем да се скрием. Стига да избегнем Нощта. Но пък дамата е много близка до Нощта. Това не е хубаво.