Домът на Хадес

Първо бе сънувала, че отново е малко момиче, което се мъчи да изкачи Хълма на нечистокръвните. Люк Кастелан я държеше за ръката, а сатирът Гроувър Андъруд трополеше нервно с козите си копита и повтаряше:

— Побързайте! Побързайте!

Зад тях бе Талия Грейс, която удържаше цяла армия адски хрътки с щита си Егида.

От върха на хълма Анабет виждаше лагера в долината под себе си. От прозорците на хижите грееха светлинки, които й предлагаха убежище. Тя се спъна и изкълчи глезена си, а Люк я вдигна, за да я носи. Когато погледнаха назад, видяха, че чудовищата са само на няколко метра. Дузина от тях бяха обградили Талия.

— Вървете! — извика Талия. — Аз ще ги удържа!

Тя размаха копието си и назъбена мълния се стовари върху чудовищата. Но колкото и хрътки да паднеха, нови заемаха мястото им.

— Трябва да бягаме! — извика Гроувър.

Той ги поведе към лагера. Люк го последва, а Анабет започна да плаче и да го удря по гърдите. Не можеха да оставят Талия сама. Но бе прекалено късно…

Сцената се промени.

Анабет бе по-голяма и се катереше към върха на Хълма на нечистокръвните. Там, където бе паднала Талия, сега се издигаше високо борово дърво. Небето бе притъмняло от буреносни облаци.

Отекна гръмотевица, а после мълния разцепи дървото на две чак до корените, като разкри пушеща цепнатина. В мрака под него стоеше Рейна, преторът на Нов Рим. Наметалото й бе в цвета на току-що пролята кръв. Златната й броня сияеше.

Тя вдигна очи. Изражението на лицето й бе царствено, а думите й отекнаха право в ума на Анабет.

— Добре се справи — проговори Рейна, ала гласът бе на Атина. — Остатъкът от пътуването ми ще бъде на крилете на Рим.

Тъмните очи на претора посивяха и придобиха цвета на облаците в небето.

— Аз трябва да застана тук — каза Рейна. — Римлянката трябва да ме донесе.

Хълмът се разтърси, а по тревата се разгърна копринената дреха на гигантска богиня. Гея се извиси над лагера на нечистокръвните, лицето й бе огромно като планина.

Адски хрътки заляха хълмовете като черна река, а гиганти, шесторъки земеродни и циклопи се появиха на плажа, разкъсаха павильона за вечеря, а след това подпалиха хижите и Голямата къща.

— Побързай! — рече гласът на Атина. — Съобщението трябва да бъде изпратено.

Земята в краката на Анабет пропадна и тя потъна в мрака.

Очите й рязко се отвориха и тя извика, след което се озова в прегръдките на Пърси. Все още бе в Тартара, в храма на Хермес.

— Всичко е наред — опита се да я успокои Пърси. — Кошмари?

Тялото й трепереше от преживения насън ужас.

— Дойде ли… редът да пазя?

— Не, не. Реших да те оставя да поспиш.