Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Той не ти е приятел — напомни си тя. Страхуваше се, че паметта му може да се върне. В Тартара чудовищата идваха, за да се възстановяват. Ами ако си спомнеше истината? Станеше ли Япет отново… е, Анабет бе видяла колко лесно се справи с емпусите. Самата тя бе невъоръжена. С Пърси не бяха в състояние да се борят с титана.
Тя погледна нервно към дръжката на метлата. Запита се колко ли време ще отнеме от нея да изскочи острие и да се насочи към тялото й.
Да последват Боб в Тартара бе безумно.
За съжаление, не можеше да измисли по-добър план.
Така продължиха да напредват през безрадостната пустош, а в отровните облаци над тях проблясваха червени мълнии. Поредният прекрасен ден в тъмницата на света. Анабет не виждаше много надалеч в мъгливия въздух, но колкото повече вървяха, толкова повече се уверяваше, че всичко наоколо представлява огромна спирала, водеща надолу.
Беше чувала различни описания на Тартара. Като бездънна яма. Или като крепост, оградена от медни стени. Или като празнота, в която няма нищо.
Имаше и разказ, според който Тартара бил като небето, обърнато наопаки във формата на каменен купол. На Анабет й се стори, че това описание е най-точно. Тартара бе като небесен купол — без истинско дъно, направен от различни слоеве, всеки следващ от които бе по-тъмен и ужасен от предишния.
И дори това не бе цялата истина…
Минаха покрай един мехур в земята — гърчеща се, полупрозрачна маса с размера на миниван. В нея бе наполовина оформеното тяло на дракон. Боб пукна мехура без много да му мисли. Той избухна в гейзер жълта слуз, а драконът в него се разпадна на прах.
Боб дори не забави крачка.
Чудовищата бяха като циреи по кожата на Тартара, помисли си Анабет и потрепера. Понякога й се искаше да няма такова въображение, тъй като в момента бе сигурна, че крачат по повърхността на гигантско живо същество. Целият пейзаж наоколо — куполът, ямата, можеха да го наричат както искат — бе тялото на бог Тартара, най-древното превъплъщение на Злото. Така както Гея обитаваше повърхността на Земята, Тартара населяваше Ямата.
Ако богът забележеше, че вървят по кожата му като бълхи по куче…
Стига. Достатъчно го бе мислила.
— Тук — каза Боб.
Спряха на ръба на пропаст. Под тях, в заслонена падина, подобна на лунен кратер, имаше кръг, обграден от черни мраморни колони. В центъра му имаше олтар.
— Светилище на Хермес — обясни Боб.
— В Тартара? — намръщи се Пърси.
— Да — засмя се щастливо Боб, — падна тук много, много отдавна. Може би от света на смъртните. Може би от Олимп. Така или иначе, чудовищата го избягват. Общо взето…
— Откъде знаеше, че е тук? — попита Анабет.
Усмивката на Боб угасна. Погледът му помътня.
— Не помня — призна си той.
— Всичко е наред — бързо добави Пърси.
На Анабет й се прииска да си плесне един шамар. Разбира се! Преди да стане Боб, титанът се бе наричал Япет и като всички останали от расата си бе изкарал няколко еона в Тартара. Бе ясно, че знае какво има тук. Щом помнеше храма, може би щеше да успее да си спомни и други подробности от стария си затвор и живота си преди да стане портиер. А това щеше да е лошо, много лошо за Пърси и Анабет.
Те изкатериха стените на кратера и влязоха в кръга колони. Анабет се строполи до купчина черен мрамор. Бе прекалено уморена, за да продължи да върви. Пърси застана до нея, готов да я защити, и огледа околността. Черният фронт вече бе на по-малко от сто метра пред тях и замъгляваше всичко по пътя им. Ръбът на кратера им пречеше да видят пустошта зад тях. Наистина бяха добре скрити, но ако някое чудовище попаднеше тук случайно, можеше да ги изненада неприятно.
— Каза, че някой ни преследва — спомни си Анабет. — Кой?
Боб помете земята около олтара, като от време на време спираше да погледне нещо в земята.
— Да, по петите ни са. Знаят, че сте тук. И гигантите, и титаните. Победените. Те помнят.
Победените… Анабет се опита да овладее страха си. Колко ли титани и гиганти бяха победили с Пърси през годините? Всеки от тях бе изглеждал като непреодолим съперник. Ако всички те бяха тук долу в Тартара и ги преследваха…