Домът на Хадес
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1062-2
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Домът на Хадес». Краткое содержание книги:
Приятелите й влетяха в стаята й, за да проверят дали е добре. Бе трудно да им обясни откъде се е появил този гризач. Забеляза, че Лио с мъка се сдържа да не пусне някоя дебелашка шега по неин адрес.
На сутринта, когато всичко утихна, Хейзъл реши да посети тренер Хедж, защото той умееше да разговаря с животните. Намери вратата на каютата му открехната и чу как той си приказва с някого. Дори не знаеше, че имат телефон на борда. А може би изпращаше съобщение по Ирида? Хейзъл бе чувала, че гърците използват този метод много често.
— Разбира се, захарче — казваше тренер Хедж, — не, това е страхотно, просто…
Гласът му потрепера. Внезапно Хейзъл се почувства отвратително за това, че го подслушва.
Трябваше да отстъпи, но Гейл изписука и тя се принуди да почука на вратата. Хедж подаде глава навън, намръщен както обикновено. Очите му обаче бяха почервенели като от плач.
— Какво? — изръмжа той.
— Извинете — бързо каза Хейзъл, — добре ли сте?
Треньорът изсумтя и отвори широко вратата.
— Що за въпрос?
— Аз… — Хейзъл се опита да си спомни за какво бе дошла. — Питах се дали не може да поговорите с невестулката ми.
Треньорът присви очи.
— Това някаква гатанка ли е? — попита той високо. — Или на борда наистина има нарушител?
— Нещо такова.
Гейл се подаде иззад краката на Хейзъл и започна да цвърчи възбудено. Тренерът я погледна обидено и изцвърча нещо в отговор. Като че ли спореха разгорещено.
— Какво каза? — попита Хейзъл.
— Много простотии — отвърна сатирът, — но накратко, дошла е, за да види как върви работата.
— Каква работа?
— Откъде да знам? — тропна с копито тренер Хедж. — Тя е пор! Те никога не дават ясен отговор на въпросите ти. А сега, ако ме извиниш, имам си работа!
И затръшна вратата в лицето й.
След закуска Хейзъл се подпря на релинга и се опита да успокои стомаха си. Гейл търчеше нагоре-надолу до нея и от време на време си подпръцкваше. За щастие, силният морски вятър отнасяше неприятната миризма надалеч.
Хейзъл се запита какво ли тревожи тренер Хедж. Явно бе изпратил съобщение по Ирида до някого, но ако новините наистина бяха страхотни, защо изглеждаше толкова разстроен? Никога не го бе виждала такъв. За съжаление, се съмняваше, че той ще поиска помощ, дори да се нуждае от нея. Не бе от типа хора (или сатири), които говорят за проблемите си.
Тя се загледа в белите върхове и се запита защо Хеката е изпратила пора тук.
За да провери как вървят нещата.
Нещо щеше да се случи. На Хейзъл й предстоеше изпитание.
Тя обаче не разбираше как може да овладее магията без обучение. Хеката очакваше от нея да победи някаква всемогъща магьосница — дамата със златна рокля от съня на Лио. Но как?
Хейзъл бе изкарала цялото си свободно време в опит да намери отговор на този въпрос. Опита се да накара своята спата да заизглежда като бастун. Опита се да призове облак, който да скрие луната. Съсредоточи се до такава степен, че очите й се кръстосаха, а ушите й изпукаха. Нищо обаче не се случи. Не можеше да манипулира Мъглата.
А през последните няколко нощи сънищата й бяха станали още по-лоши. Озова се обратно в Полята на Асфодел, като се рееше безцелно сред останалите духове. После се оказа в пещерата на Гея в Аляска, където загина с майка си под рухналия таван, а гласът на земната богиня виеше гневно. След това застана лице в лице с баща си Плутон на стълбите пред апартамента, който майка й бе имала в Ню Орлиънс. Студените му пръсти я сграбчиха. Черната му дреха се гънеше под напора на пленените души. Той я погледна с тъмните си яростни очи и каза: „Мъртвите виждат това, което искат да видят. Така е и с живите. Това е тайната.“
Никога не й бе казвал това в действителност. Нямаше представа какво има предвид.
Ала най-лошите кошмари бяха образите от бъдещето. Хейзъл видя как се препъва в мрачен тунел, а около нея ехти безумният смях на жена.
„Можеш ли да овладееш това, дъще Плутонова“ — подиграваше й се тя.
И накрая, както винаги, Хейзъл бе сънувала кръстопътищата, които Хеката й бе показала — Лио, който падаше от небето, Пърси и Анабет, които лежаха, може би в безсъзнание, а може би мъртви, пред черни метални порти, а също и забулената в черно фигура, която се извисяваше над тях — обвитият в мрак гигант Клитий.