Сянка и кост
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Сянка и кост». Краткое содержание книги:
Една част от мен все още таеше надежда, че това е някаква грешка, а Тъмнейший скоро ще осъзнае заблудата си и ще ме прати обратно в моя полк; че Мал най-накрая ще разбере колко му липсвам и с него двамата ще остареем заедно на нашата ливадка.
Мал бе успял да продължи напред, но аз все още стоях изплашена пред тези три загадъчни фигури, стиснала здраво ръката му. Май бе дошло време да я пусна. В Долината на смъртната сянка Мал бе спасил живота ми, а аз – неговия. Може би това беше знак, че всичко между нас е свършено.
Тази мисъл ме изпълни с тъга – тъга по споделените ни мечти; по любовта, която изпитвах; по онова преливащо от надежда момиче, каквото никога вече нямаше да бъда. Тази тъга нахлу в мен и разсече възела, за чието съществуване дори не подозирах. Затворих очи и усетих как сълзите се стичат по бузите ми. Посегнах към онова нещо в мен, което толкова дълго бях крила.
„Съжалявам“ – прошепнах.
„Съжалявам, че толкова време те държах в непрогледен мрак.“
„Съжалявам, но вече съм готова.“
Призовах я и светлината откликна. Почувствах как отвсякъде нахлува в мен, пробягвайки по повърхността на езерото, плъзгайки се по позлатените кубета на Малкия дворец, прониквайки под вратата и през стените на хижата на Багра. Усещах я навсякъде. Разтворих ръце и светлината разцъфна през мен, изпълни стаята, огря каменните стени, старата зидана печка, покрита с кахлени плочки, всяко ъгълче от необикновеното лице на Багра. Погълна ме, изпълвайки въздуха с трептяща жега, по-мощна и чиста отвсякога, защото сега бе единствено моя. Искаше ми се да се смея, да пея, да крещя. Най-после имаше нещо, което бе само и единствено мое.
– Добре – обади се Багра, присвивайки очи от светлината. – Сега вече може да се работи.
ГЛАВА 13
СЪЩИЯ СЛЕДОБЕД отидох при останалите Етералки край езерото и за първи път показах силата си пред тях. Накарах светлината да играе по повърхността на водата и да отскача от гребена на вълните, които Иво беше призовал. Още не можех да контролирам добре силата си като останалите, но все пак успях. Всъщност не беше никак трудно.
После изведнъж се оказа, че още много неща не са никак трудни. Вече не се изморявах, докато изкачвах витата стълба към стаята си. Всяка нощ спях дълбоко и без сънища, а сутрин се събуждах свежа и отпочинала. Храната се превърна в истинско откровение за мен: цели купи с овесена каша, увенчани със захар и сметана, блюда с пържена в масло морска лисица, сочни сливи и праскови от оранжерията, чистият и горчив вкус на квас. Сякаш онзи миг в хижата на Багра бе първата глътка въздух, събудила ме за нов живот.
Тъй като останалите гришани не подозираха с какъв труд бях овладяла силата си, те останаха леко озадачени от тази промяна. Не им дадох никакво обяснение, а Женя ме държеше в течение на някои от най-любопитните слухове по мой адрес.
– Мари и Иво предполагат, че фйерданите са те били заразили с някаква болест.
– Аз пък си мислех, че Гриша не боледуват.
– Именно! – отвърна тя. – Затова всичко около теб им се виждаше толкова зловещо. Но накрая Тъмнейший е успял да те излекува, като ти е дал да пиеш от неговата кръв, смесена с извлек от диаманти.
– Отвратително! – възкликнах със смях.
– О, това нищо не е. Зоя се опита да пусне слух, че си обсебена.
Още по-силно се разсмях.
Часовете с Багра обаче оставаха все така мъчителни и не ми доставяха никакво удоволствие. Въпреки това не пропусках случай да упражня силата си и усещах как ставам все по-добра. Отначало умирах от страх всеки път, когато се готвех да призова светлината – боях се, че няма да се появи и всичко пак ще бъде постарому.
– Това не е нещо, което е извън теб – хокаше ме Багра. – Не е някое животно, което се крие и само решава дали да дойде, или не, щом го повикаш.
Нали не нареждаш на сърцето си да бие, а на белите си дробове да дишат?
Твоята сила ти служи, защото това е нейното предназначение; защото няма друг избор, освен да ти служи.
Понякога имах чувството, че в думите на Багра остава нещо недоизказано; някакъв скрит смисъл, до който трябва да стигна сама. Но каторжният труд при нея не ми оставяше сили да разгадавам шарадите[7] на тази злобна старица.