Сянка и кост

Сега и той се разсмя. За първи път чувах този смях – прекрасен и печален звук, който ромолеше във въздуха.

– Тази част определено не е вярна.

– Ами останалото?

– Царете и всеки следващ Тъмнейший издирват стадото на Морозов от векове. Моите ловци се кълнат, че са виждали следите му, макар никога да не  са зървали тези създания.

– Вярвате ли им?

Очите му с цвят на слюда бяха студени и сериозни.

– Моите хора не ме лъжат.

Усетих как по гърба ми полазват студени тръпки. Като знаех на какво е способен Тъмнейший, аз също не бих дръзнала да го лъжа.

– Добре тогава – проговорих неспокойно.

– Ако заловим елена водач на стадото на Морозов, рогата му могат да станат муска. – Той протегна ръка и ме потупа по ключицата. Дори това бегло докосване отново надигна в мен чувството за сигурност.

– Огърлица? – промълвих и се опитах да си я представя, все още усещайки потупването на пръстите му в основата на шията си.

Той кимна.

– Най-могъщата муска, за която се знае.

Зяпнах насреща му.

– И вие искате на мен да я дадете?!

Той кимна отново.

– Няма ли да е по-лесно да взема някой нокът, зъб или, знам ли, какво да е друго?

Той поклати глава.

– Ако искаме да унищожим Долината, ще ни трябва силата на елена.

– Но ако дотогава нося друга муска, с която да се упражнявам...

– Добре знаеш, че не става така.

– Защо?

Той се намръщи.

– Ти изобщо ли не четеш теория?

Хвърлих му бегъл поглед.

– Теорията е необятна.

Той ме изненада, като се усмихна.

– Съвсем забравих, че си още нова.

– Е, аз обаче не съм – промърморих.

– Толкова ли е зле?

Смутена, усетих как нещо голямо засяда в гърлото ми. Преглътнах.

– Багра сигурно ви е казала, че сама не мога да призова дори един слънчев лъч.

– И това един ден ще стане, Алина. Аз не се притеснявам.

– Наистина?

– Наистина. Но дори да не успееш, щом се доберем до елена, това вече няма да е от значение.

Изведнъж почувствах как ме обзема нетърпение. Ако муската наистина щеше да ми помогне да стана една от Гриша, тогава нямаше да чакам някакъв митичен еленов рог. Исках друга, съвсем реална. И то веднага.

– Ако досега никой не е открил стадото на Морозов, защо мислите, че точно сега ще успеем? – попитах.

– Защото така е писано. Еленът е предопределен за теб, Алина, усещам го. – Той ме погледна. Косата му още беше в безпорядък. Под ранните утринни лъчи ми изглеждаше много по-красив и много повече човек отвсякога преди.

– Изглежда, трябва да те помоля да ми се довериш – каза.

Какво се очакваше да отговоря? Всъщност нямах избор. Щом Тъмнейший искаше от мен да бъда търпелива, нищо друго не ми оставаше.

– Добре – казах най-накрая. – Но вие все пак побързайте.

Той отново се разсмя и аз усетих как бузите ми поруменяват от задоволство. После изражението му пак стана сериозно.

– Чакам те от толкова дълго, Алина – проговори. – Двамата с теб ще променим света.

Засмях се притеснено.

– Не съм от тези, които променят света.