Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Често съм чувала да се говори за вас, господин Гран-Дюк ...
Виж ти!
После се представи и аз направих бегла асоциация с онази история, за която по всички радиостанции и телевизионни канали говореха седмици наред и която по онова време ми бе напълно безразлична.
– Господин Гран-Дюк, както изглежда, притежавате качества като дискретност, упоритост, здрави нерви, търпение, непримиримост и праволинейност... Именно такива качества са ми необходими. Работата, която ви предлагам, е проста: да се заемете отново с цялото досие за катастрофата при Мон Терибъл от самото начало, да огледате всички подробности – една по една – и да намерите други, ако това е възможно.
Тогава, макар че все още бях един от многото частни детективи, все пак си бях извоювал относително добра репутация. Бях се справил с малките поръчки, които ми бяха поверили – например с удара в казината по крайбрежието и с още няколко други. Все още не бях познал поражението. Приличах на боксьор, който е печелил само леки мачове, но понеже не е имал загуба, се смята за непобедим. Нямах представа защо е избрала мен, но защо пък да не ме избере, в края на краищата? Е, всички тези неща нямаха значение, защото не смятах да изпусна случая.
Матилд дьо Карвил пристъпи по-близо до бюрото ми. Не бях станал. Не съм особено висок и като я гледах от мястото си, ми се стори, че е поне с пет сантиметра по-висока от мен. Все пак се надигнах и си придадох важност.
– Това е сложна работа, госпожо. На нея не може да се гледа с лекота и ще отнеме доста време...
– Не съм дошла да се пазаря, господин Гран-Дюк ...
Гръм и мълнии! Тя стоеше изправена срещу мен и приличаше на черна сянка, която ме смазваше. Бе твърде късно да се изправя на пръсти...
– Господин Гран-Дюк, или приемете предложението ми, или го отхвърлете! Убедена съм, че без особена трудност ще си намеря друг, който да поеме разследването, но ми се струва, че ще приемете. Считано от днес ще получавате сто хиляди франка на година в продължение на осемнадесет години, докато моята внучка Лиз-Роз, ако е жива, стане пълнолетна. А това ще се случи в края на септември 1998 година – на 30, а не на 27 септември, както е решило правосъдието...
Сто хиляди франка годишно! Умножени по осемнадесет! Не можех да сложа правилно нулите! В съзнанието си ги виждах като наниз от перли. И нанизът бе с дължина осемнадесет години. Истинска рента на аристократ за един нищожен частен детектив, който щеше да се нарича такъв само на думи, защото нямаше да му остане никакво време за други случаи.
Само че напразно са ме нарекли с това глупаво име „Лековерен“. Поисках да науча повече подробности. А името ми наистина е Кредюл37.
– Какво изисквате от мен срещу такава сума, госпожо? Ако след осемнадесет години не съм намерил нищо, трябва ли да върна парите?
Като предупреждение за опасност ми дойде наум този въпрос. Трябваше да проявя предпазливост. Защото излиза, че си заслужавам кръщелното име – лековерен! Черната сянка се приближи още повече и ме притисна още по-силно.
– Господин Гран-Дюк, поверявам ви делото и нашата сделка ще почива върху доверието ми във вас и само върху него. Нямате никакво задължение независимо от резултата. Но в замяна на това изисквам да пуснете в ход всички възможни средства за решаване на случая. Изисквам нищо да не бъде оставено на случайността – нито една следа, нито една хипотеза. Ще разполагате с цялото време и с всички необходими пари. Ако някъде има някакво доказателство, разбулващо идентичността на спасеното по чудо момиченце при Мон Терибъл, искам то да бъде открито. Нека бъде съвсем ясно, господин Гран-Дюк: искам да открия истината – каквато и да е тя, дори и да не е благоприятна за мен.
Зави ми се свят.
– И вие смятате, че подобно разследване може да трае... осемнадесет години?
– Ще ви се плаща осемнадесет години. Разполагате с всички тези години, за да откриете истината. Не изисквам от вас да се посветите само на този случай през цялото това време. Просто ви предоставям двете възможни средства, за да доведете разследването докрай, а те са времето и парите.
– Ами ако... разкрия истината за... пет месеца?
„Наивник“, а не „Лековерен“ – ето какво име е трябвало да ми даде майка ми.
– Вие, изглежда, не разбирате, господин Гран-Дюк. Не бях ли достатъчно ясна? Ще ви се плаща осемнадесет години, каквото и да се случи... Договорът между нас е на честна дума, господин Гран-Дюк. Изисквам просто да пуснете в ход каквото можете, за да откриете коя е спасената от Мон Терибъл. Това е всичко, което има значение за мен.