Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
На сцената се качи Кахини като мой последен съперник. Аз бях уморена. Косата ми беше подгизнала от пот. И със съдраните си чуридари със сигурност съм била чудна гледка.
В мига, в който Кахини се качи на платформата, аз я нападнах. А тя моментално се свлече на пода и се хвана за глезена.
— Изкълчен е! — изпищя. — Изкълчих си глезена!
Вярвайте в каквото си искате, но лично аз имах огромни съмнения дали болката на Кахини беше истинска. И въпреки това тя си остана драматично просната на платформата, докато не се появи Сундари, за да ѝ помогне да се изправи на крака. След това закуцука надолу по стълбите с театрално пъшкане и охкане. При последното стъпало Раджаси се втурна към нея и Кахини се помести от рамото на Сундари върху рамото на Раджаси.
Сундари ги изгледа и подвикна:
— Колко жалко, че този инцидент се случи точно когато се канеше да се изправиш срещу Сита, Кахини!
Кахини само се намръщи, докато я отвеждаха.
Във всеки случай аз се радвах, че точно през този ден не ми се наложи да се изправям срещу Кахини, която вече се очертаваше като мой основен съперник.
След изпълнението ми на майдана дургавасите като че ли се разделиха на две групи — онези, които се чувстваха застрашени от нещата, на които ме бяха научили баща ми и Шиваджи, и другите, които бяха силно впечатлени. А аз изобщо не бях изненадана, че Кахини и Раджаси не желаеха да имат нищо общо с мен.
Но когато влязохме в банята и аз се пресегнах към халата си, се изненадах значително, когато пътят ми беше препречен от Мандар.
— Извинявай, може ли? — изрекох.
Мандар не помръдна.
— Ако обичаш…
Рани въздъхна и се провикна:
— Отмести се, Мандар!
Пресегнах се към халата си и изведнъж се изпълних с усещането, че всичко, което бях постигнала през тези осем години, се превръща едновременно в благословия и проклятие. Каква беше целта на всичките тези години, след като ми носеха само самота и негодувание?
Излязох бързо от банята и докато останалите жени се преобличаха лениво в дрехите си, аз излязох в малкия двор, седнах срещу фонтана и се загледах в пауните, прехвърчащи от дърво на дърво. Рани плащаше на дургавасите всяка седмица, така че само след два дена щях да мога да купя с надницата си нова ангарка. Ще намеря най-евтината коприна и ще си стъкмя нещо от нея, а каквото остане, ще го изпратя на Ануджа.
Бях потънала в мисли за сестра ми и наум си редях писмото, което смятах да ѝ напиша тази вечер, когато внезапно с периферното си зрение улових някакво движение в другия край на двора. Някой седеше на пейката от другата страна на фонтана и обръщаше страниците на малка червена книжка. Точно в мига, в който го забелязах, той вдигна очи.
— Аха, новото попълнение в Дурга вал, за което всички говорят! — провикна се той. Разпознах в него капитана на стражите. Той затвори книгата си и се насочи към мен.
Сведох очи, защото бях сигурна, че се изчервявам, и промърморих:
— Че какво толкова има, та да говорят?
— Комплименти ли си търсите?
— Търся какво да ви кажа — отговорих и почти съм сигурна, че звучах отбранително. — Вие не се представихте!
Той се поклони и изрече:
— Аз съм Арджун, а мъжете говорят за вас, защото сте красива!
— А аз съм Сита и бих предпочела да говорят за мен, защото съм способна!
Той се ухили и попита:
— Може ли да седна при вас? — посочи място на почтително разстояние от мен, затова аз кимнах. — Видях какво стана тази сутрин — рече той — и съм готов да се обзаложа, че единствената травма, която Кахини получи днес, е на гордостта ѝ.
— Аха, значи славата ѝ отдавна се носи.
— Не бих го изрекъл на глас, но всъщност да, така е — после Арджун погледна над рамото ми към входа за стаята на кралицата и когато се увери, че сме сами, допълни тихо: — Много внимавайте с нея! Раджата се вслушва в съветите ѝ! Знам, че не ме познавате, но повярвайте ми, съветът ми е напълно искрен!
— Моят баща пък винаги ми е давал следния съвет: единствените думи, които са освободени от бремето на подозрителните мотиви, могат да бъдат открити само в книгите!
Арджун си даде сметка, че аз включвах и него сред заподозрените от баща ми, но продължи:
— Баща ви ли ви научи да четете?
— Да — изрекох тихо от страх да не долови болката в гласа ми. — Много обичаше да чете с мен на английски. Предимно Шекспир.
— Има много неща за четене и на нашите езици — хинди, урду, маратхи — рече той. — Чели ли сте някога Руми?