Внезапни завършеци

— Ама с него е Муркато, нали? — Предо се наведе напред и снижи глас, сякаш се страхуваше, че Касапина на Каприл може да чуе името си и да изскочи от тъмнината с по един меч във всяка ръка. — Тя е смела и умна.

Франчи и Скулия размениха притеснени погледи, но Мазарин беше равнодушен като скала.

— И бърза, и безмилостна като скорпион, но Муркато е само една, а битките не се печелят от един човек. — Той звучеше толкова уверено и непоколебимо, че накара и Предо да се почувства така. — Надвишаваме ги по брой. Това е факт.

— И правото е на наша страна! — каза въодушевено Предо, който малко се поувлече.

Мазарин сви рамене.

— Не съм сигурен дали това струва нещо, но ги надвишаваме по брой.

— И сраженията не са чак толкова лоши, момче! — Скулия отново плесна Предо по рамото и този път наистина разплиска супата му. — Стига да си на печелившата страна, разбира се.

— А ние сме на печелившата страна много отдавна — каза Мазарин и останалите кимнаха. — Чак ми стана навик. Напердашим ли Рогонт, работата е свършена. Лигата на Осемте ще бъде унищожена и Орсо ще стане крал на Стирия.

— Благословен да е Негово вечно величество — каза Франчи и погледна с усмивка към обсипаното със звезди нощно небе.

Думите на Мазарин леко изнервиха Предо. Хич не му се искаше да го изритат от армията така, както от бардака.

— Ама… щом спечели, Орсо няма да се отърве от войниците си, нали?

Устните на Мазарин се разтегнаха в сурова усмивка.

— Орсо не е стигнал дотук, като си е хвърлял меча в реката. Не, той ще ни държи подръка, не се притеснявай за това.

Скулия изхъмка утвърдително.

— Онзи, който се подготвя за мир, се готви за поражение, е казал Вертурио.

— Кой е той? — попита Предо.

— Един много умен мъж — отвърна Франчи.

— Мисля, че за нас винаги ще има място. — Мазарин се наведе напред и плесна Предо по коляното с голямата си, покрита с белези ръка. — А щом има място за мен, ще има място и за всички вас. Чумата отнесе жена ми и дъщеря ми, но Съдбата ми изпрати ново семейство, което не смятам да губя.

— Семейство.

Предо почувства как го залива топлина, приятно чувство, че някой се грижи за него. Някой толкова здрав и солиден. Досега никой не се беше грижил за него.

— Предполагам, че войниклъкът предлага добър живот. — Той погледна нервно към тъмнината, заобикаляща огъня, и слабите светлинки на Острия в далечината. Към бродовете на Сулва, където щяха да се бият на следващия ден. — С изключение на битките може би.

— Битките не са чак толкова зле — каза Франчи.

Мазарин се облегна назад на лакът и се ухили.

— Стига да си на печелившата страна.