Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Джири отново изхихика и Она въздъхна.
— Не е нужно да си толкова груба.
— Не е нужно. — Мерилий дръпна отново от лулата си и изкара виещ се дим от носа. — Но откривам, че помага. Ти си жертва на добротата си. Щом искаш красавци, чети си книжките.
Она потрепна. Трябваше да признае, че напредваше бавно. Беше почти сигурна, че красивата, но тормозена миячка на чинии от претенциозното романче накрая щеше да бъде поведена към лесния живот от красивия по-малък син на херцога. Човек би си помислил, че колкото по-гаден е животът му, толкова по-красиви са фантазиите му, но може пък Мерилий да беше права и красивите лъжи просто да караха грозната истина да изглежда още по-зле. Във всеки случай тя беше твърде добра, за да започне да спори с нея. Винаги е била такава. Жертва на добротата си.
— Тези двете кои са? — попита Джири и кимна към две жени, които Она никога не беше виждала.
Те се вмъкнаха тихичко вътре, като носеха маски и костюми. Стиснатата челюст на тъмнокосата накара Она да почувства леко безпокойство. А и когато кракът ѝ се подаде леко изпод полите, на него като че ли имаше дълъг червен белег, стигащ чак до бедрото.
Трябва да се внимава със странните компаньонки. Странните компаньонки привличат странни гости. Она поклати глава.
— И на тия видът им не ми харесва.
Мерилий извади лулата от устата си, колкото да изръмжи към небето:
— Спаси ни, мамка му.
— Дами. — Някакъв мъж с напомадени мустаци и цилиндър измъкна от джоба си лъскава кърпичка и им се поклони помпозно. Очите му зад обсипаната с кристали маска проблеснаха. Грозно. — За мен е чест.
И той ги подмина, потрепервайки леко. Пияница, предположи Она.
— Глупав стар задник — промърмори Мерилий с крайчеца на устата си на северняшки, преди отново да пъхне лулата си между зъбите.
Она леко поправи маската си, след което подръпна леко корсажа си под мишниците, за да го поизвие. Макар че бе накарала едно от момичетата да опъне здраво връзките му, проклетото нещо не спираше да се върти. Вече започваше да я дразни и тя хвърли завистлив поглед към Белит, която си беше позволила невъобразимия лукс да има презрамки на роклята си. Твърде много ли е човек да си пожелае едни презрамки? Но модата беше голи рамене.
— Мамка му — изсъска Джири през стиснатите си зъби, обърна се с гръб към осветената зала и усмивката на лицето ѝ беше заменена от болезнена гримаса, докато тя разкърши бедра и се опита да отмести полите си, които не спираха да залепват за краката ѝ. — Там долу съм като сурова мръвка, мамка му.
— Колко пъти съм ти казвала да се мажеш с малко масло? — сопна ѝ се Белит, улови я за китката и тикна малко мускалче в ръката ѝ.
— Хубаво щеше да е да имам възможност! Откакто отворихме вратите, не мога даже да отида да се изпикая. Не ми каза, че ще са толкова много!
— Два пъти повече гости означава два пъти повече пари. Намажи се с малко масло и се усмихни.
Поне що се отнасяше до Она, два пъти повече гости означаваше два пъти повече притеснения. Тази вечер над „Кардоти“ витаеше някакво безумно усещане. По-зле от обичайното. Беше препълнено с народ и се усещаше някаква кръвожадност. Пискливи и налудничави гласове, гръмогласни хвалби и груб смях. Може би всички тези маски караха хората да се държат повече като животни. Може би причина бяха ужасната стържеща музика или озарената от пламъците на факлите тъмнина, или високите залози на игралните маси. Или може би виновни бяха всичкото това пиене и чагата, и хъскът, и перленият прах, които се раздаваха наоколо. Може би вината беше в побърканите развлечения — огън, остриета и опасност. На Она не ѝ харесваше. Изобщо не ѝ харесваше. Инстинктът ѝ крещеше по-силно от всякога. Чувстваше приближаващите неприятности, но какво можеше да направи? Ако парите не ѝ трябваха, изобщо нямаше да е тук, както казваше Мерилий. Затова се изправи, опита се да заеме достатъчно съблазнителна поза, че да задоволи Белит, като същевременно се постара да се слее със сенките, за да не привлече ничий поглед. Което, за нещастие, беше невъзможен компромис.
Тя подскочи, когато Белит се наведе, за да изсъска в ухото ѝ:
— Този е за теб.
Она погледна към вратата и стомахът ѝ се сви. Приличаше на стиснат юмрук това копеле. Огромни бичи рамене и никакъв врат, остригана глава, наведена напред, вени и жили изпъкваха на дебелите му ръце. Ръце, които изглеждаха като създадени да пребиват хора. Повечето мъже трябваше да оставят оръжията си на входа, но той носеше меч на бедрото си и излъскан нагръдник, което означаваше, че е телохранител на някой богаташ, свикнал с насилието и последиците от него. Зад маската от обикновен метал мускулите на челюстите му се сгърчиха, когато стисна зъби.