Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайният орден
Тайният орден - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайният орден

Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:

Една от най-важните организации в САЩ, считана за част от правителството, всъщност е частна. Тя не подлежи на контрол от страна на държавата. Нейната мощ е огромна.След смъртта на председателя ѝ петима души са номинирани да заемат поста. За една нощ всички те изчезват. Още на следващия ден е открит първият труп.Скот Харват е извикан по спешност във Вашингтон, за да оглави най-рискованата операция в кариерата си. Скоро той открива, че корените на тази мистериозна организация се таят далеч в миналото. Тя се е превърнала в най-голямата заплаха за бъдещето на САЩ и световната икономика. Харват трябва да разплете конспирация, разработвана повече от три столетия, за да предотврати най-пагубната катастрофа, пред която светът се е изправял.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 129
Перейти на страницу:

— „Смърт на тираните“ и черепът с кости и короната обобщават популярните антибритански настроения в колониите, довели до Войната за независимост — обясни той. — Според нас съкращението С.Н.С. означава „Синове на свободата“ — организирана група от съпротивата, отговорна за обесването на чучелото на Оливър на Дървото на свободата.

Кордеро нахвърля нещо в бележника си и попита:

— И каква е връзката с нашата жертва — господин Пенинг?

Сега вече отиваше към държавната тайна.

— Какво имаш предвид?

— Каква е връзката му със символите.

— Може някой да го е смятал за тиранин.

— А ти какво мислиш?

— Почти нищо не знам за този човек, поне не достатъчно, за да имам мнение.

Тя погледа известно време въжетата и макарите, после обърна очи към Харват.

— На мен ми се струва твърде лично.

— Убиецът определено е искал да изпрати послание.

— Смърт на тираните ли? Твърде неопределено, ако питаш мен — подхвърли Кордеро. Последно записване в бележника и вдигна очи. — Какво друго би искал да разгледаш?

Харват обходи с поглед предметите върху масата. Нищо от изложеното там не му подсказваше следа.

— Мисля, че това е всичко.

— Е, добре — рече тя. Сложи и своя подпис под списъка с доказателствата и каза на оперативния, че вече може да прибере всичко, за да го изпрати в лабораторията. — А сега нека поговорим защо всъщност си тук.

— Вече ти казах, че жертвата има… извинявай, имаше много влиятелни приятели във Вашингтон.

— Първоначално ФБР твърдеше, че единственото, което знае, е, че Пенинг е отвлечен. После се оказа, че същата нощ са изчезнали още четирима, но ФБР отказва да ни съобщи какво ги свързва. Няма нужда да си следовател, за да разбереш, че нещо ни спестяват. Ето че сега един остроумен мъж от типа на Джеймс Бонд се появява на местопрестъплението ми, запознат повече от обикновено с американската история, и отказва да ми съобщи кой е нашият клиент. Ще ме извиниш, но вътрешният ми индикатор, че ме баламосваш, пълзи към червената зона.

Джеймс Бонд.Това трябваше да го запомни.

— Мисля, че работата ти предполага да си подозрителна към всичко.

— Ивсеки— добави тя.

Харват се усмихна и се опита да смени темата.

— Какво знаеш за обстоятелствата около отвличането на Пенинг?

— Нищо.

— Нищо ли?

— Точно така — гласеше отговорът ѝ. Беше отпуснала длан върху дръжката на пистолета си. — Мисля, че знаеш далеч повече от това, което ми казваш. Не може ли да си помогнем един на друг? Може би. Или може би не. Няма да ти дам никаква информация, докато не се изясним.

— Може да звънна във Вашингтон и да помоля някой от приятелите на господин Пенинг да говорят с твоя началник.

— Да, разбира се — кимна тя. — Но шефът ще го прехвърли към моя командир, което в крайна сметка ще доведе до това Сал да е твоят човек за свръзка. Да видиш той колко бавен може да бъде, ако иска, когато трябва да свърши нещо, при условие че не те харесва. А теб той определено не те хареса. Така че нека си помогнем един на друг, така ще улесниш най-вече себе си.

— Обзалагам се, че пускаш тази реплика при всяка среща с хора на местопрестъпление.

— Стига да са правилните хора и да не съм ги гръмнала все още.

Харват все пак се замисли над предложението. Когато се налага да разследваш убийство, искаш да си колкото се може по-близо до улицата, което означава и до ченгетата. Нямаше значение какво се е случило, много по-вероятно беше полицията в Бостън да чуе за него преди ФБР. Истината е, че имаше нужда от помощта им.

— Добре — започна той, — заведи ме някъде, където мога да закуся, и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.

— Всичко ли?

— Всичко в рамките на разумното.

На Кордеро не ѝ хареса уточнението, но реши да остави вратата отворена.

— Знам едно място наблизо. Ще вземем моята кола.

29. глава

Кордеро и партньорът ѝ бяха пристигна™ на местопрестъплението всеки със своята кола, затова тя го предупреди, че ще се видят в управлението. Двамата с Харват потеглиха с нейната кола към известния квартал Бийкън Хил.

„Парамаунт“ беше заведение, известно от поколения жители на Бостън като място за закуска. Това беше първата причина да го заведе точно там. Но имаше и втора — искаше да докаже, че не е напълно невежа относно историята на Бостън. Изчака той да поръча и да налеят в чашите им кафе.

— Наистина ли? — попита Харват. — Точно тук ли се е случило?

— На горния етаж — кимна Кордеро. — Казвала се е Мери Съливан. Деветнайсетгодишната последна жертва на Бостънския удушвач.

— Гледах документален филм за него. Той наистина е бил болен.

— Виждала съм снимки от местопрестъплението. Нямаш представа какво показват.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)