Тайният орден

— Кой намери жертвата?

— Половин Бостън. В центъра на града сме. Оттук минават на път за дома стотици хора. Телефон 911 бил залят от обаждания. Патрулната кола пристигнала за четири минути. Четвърт час след това са били в сградата и са прибрали тялото на Пенинг. Надявали са се дори, че е още жив, и един от хората ни се опитал да даде първа помощ, но вече сме сигурни, че вратът му се е прекършил мигновено. Нищо не са можели да направят.

— Къде е сега тялото?

— Пътува към „Съдебна медицина“.

Харват се наведе през прозореца и погледна надолу към улицата.

— Разполагаме ли с данни от някакви камери в сградата, от улицата или другите сгради?

— Как не се сетихме сами? — изстреля партньорът.

— Исках само да кажа… — понечи да обясни Харват, но Кордеро го прекъсна:

— Много добре разбирам какво искаше да кажеш и да, има няколко камери и вече сме изискали записите от тях, макар да не храним големи надежди.

— И защо?

— Защото проверихме охранителните камери от тази сграда. Съдейки по записите, никой не е влизал тук.

— Значи записът е подменен — отбеляза Харварт.

— При това ниво на обработка на записите — кимна Кордеро, — щом са успели да заобиколят алармената система и липсват и следи от влизане с взлом, това значи, че шансовете да видим извършителя на някой от записите са направо никакви, макар че човек никога не знае. Синът на Сам1е бил заловен заради неплатен паркинг, нали?

— Попаднахте ли на още нещо необичайно?

— Всеки ден попадаме на местопрестъпления с въжета и макари и малки кукли.

— Кукли ли? — повтори Харват.

— Да, беше пъхната в обувката на Пенинг.

— Той само една обувка ли имаше?

— Според нас другата е паднала, някой скитник я е прибрал или нещо от този сорт. Издирваме я.

— Не се съмнявам — отвърна Харват. — Нека те попитам нещо за обувката на жертвата. Подметката беше ли боядисана в зелено?

— Да.

— А куклата? Приличаше ли на малък дявол?

— Откъде знаеш? — присви очи партньорът.

— Хилеше се и държеше свитък, нали? — не спираше Харват.

— Какво, по дяволите, става тук? Как разбра?

— Намираме се в сградата на Дървото на свободата — разпери ръце Харват, сякаш нямаше нищо по-очевидно.

Онзи повтори иронично жеста с ръцете и додаде:

— Очевидно е, че сме във Фенуей Парк. И какво от това?

— Няма значение. Не е важно.

Трябва да се признае, че Кордеро разбра за какво става дума и че то е важно, разбра също, че Харват знае много повече, отколкото споделя с тях.

— Сал, ще ни оставиш ли за няколко минути? — помоли го тя.

Партньорът ѝ изгледа Харват, после нея. Не му харесваше да го отпращат, все едно е някой натрапник, и гордостта му естествено беше засегната. Постоя така миг-два, сякаш искаше да каже нещо, но очевидно не успя да се сети какво.

— Няма проблем — рече той накрая. — И без това трябва да поговоря с униформените и да разбера какво става наоколо.