Тайният орден

Чувството му за хумор бе едно от нещата, които наистина я привличаха.

Втората нощ в Кейп Код, след като сложиха Марко да спи, те отвориха бутилка вино и седнаха да поговорят. Тя задаваше въпроси, а Харват отговаряше. Лара искаше да знае всичко за него и той ѝ разказа неща, които никога не бе споделял с жена.

Не се размекваше лесно, но пък и не беше толкова закоравял, че да не може да направи в сърцето си място за жена като Лара Кордеро и за сина ѝ. Боеше се да си го признае, но се бе влюбил в момченцето от първия миг и сякаш това се беше случило и с Лара.

Нямаше представа докъде може да стигне цялата тази история. Знаеше само, че иска да продължи живота си с тях. Докато влачеше по плажа големите дървени парчета, изхвърлени на брега, беше сигурен, че Марко ще бъде в неговата лодка. Лара беше друг въпрос.

Тя трудно говореше за миналото си, а и той не настояваше. Не го интересуваше какво е останало зад тях в живота им. Вълнуваха го единствено бъдещето и днешният прекрасен миг.

Не Харват предложи да дойдат точно на това място на плажа. Лара настоя.

— Крайно време е да се сбогувам — сподели тя и той нямаше нищо против. Приключването на една връзка е от голямо значение, особено когато е била толкова важна.

Прекараха следобеда в занимания, поискани от Марко, но не влизаха във водата. Присъствието им тук на Кейп Код бе само по себе си достатъчно сериозна стъпка. Да влязат в морето там, където бе загубила съпруга си, щеше да е прекалено.

Харват ѝ се усмихна и вдигна Марко на ръце.

— Обещавам — рече той. — Всичко ще бъде наред.