Тайният орден

Известна като сградата на Дървото на свободата, тя бележеше мястото на прочутия бряст, на който в знак на протест през 1765 година бе окачено чучело на Андрю Оливър, назначен от лудия крал Джордж да събира дължимите данъци по Закона за таксовите марки от американските колонии, привлякло много голяма тълпа — първата по рода си, опълчила се срещу краля. Смяташе се, че това е знаменателен момент, довел до Войната за независимост, а хората, провесили чучелото на Оливър, наричаха себе си Синове на свободата. Харват изобщо не се учуди, че са избрали тъкмо това място за следващото символично убийство.

Главният вход беше блокиран от патрул от Бостънското полицейско управление. Докато Харват вземаше чантата си от колата, Монтгомъри тръгна към полицая, показа му картата на ФБР и му поръча да пусне Харват. Младият служител от ФБР вече му беше обяснил, че работи по друг случай и е тук само в качеството на шофьор.

Харват му благодари, че го е докарал.

— Четвърти етаж — махна с ръка патрулът, давайки му знак да влиза.

Харват се изкачи горе с асансьора и попадна в обичайната суетня на трескава дейност. Оперативни работници, униформени полицаи, инспектори, агенти на ФБР, всички късо подстригани, но докато агентите на ФБР бяха спретнати и със стегнати фигури, полицаите, също като колегите си от всички други градове, бяха в разнообразна физическа кондиция.

Патрулът долу се беше обадил по радиостанцията на контролиращия вътрешния периметър на местопрестъплението и му бе съобщил да пусне Харват. Офицерът го насочи към дъното на коридора, където двама оперативни работници, които вероятно бяха фотографирали вече всичко, започваха да разглобяват твърде странно съоръжение. Виждаха се старомодни дървени макари, куки и дълго, очевидно конопено въже.

— Може ли да изчакате няколко секунди, моля, колеги — обърна се Харват към оперативните. — Бих искал да разгледам всички тези неща.

— Точно това му трябваше на разследването — подметна с насмешка един полицай, — поредният федерален.

— Ти получаваш ли нещо за извънреден труд? — попита другият.

Очевидно между Бостънското полицейско управление и ФБР не цареше голяма любов. И нищо чудно. Бостънският отдел „Убийства“ имаше отлични детективи, но като цяло способността им да разрешават случаите на убийство даваше ужасни резултати, и то за съжаление от дълъг период от време. При множество случаи се беше налагало да идва ФБР и да разчиства на сляпо. Това беше източник на тревога за града и полицаите работеха упорито да обърнат нещата. Все пак нямаше извинение за отношението към Харват.

— Аз не вземам извънредните ви — отговори той — Всъщност на драго сърце бих препоръчал и на двама ви постоянна почивка.

— Ти пък кой си, по дяволите? — сопна се първият полицай.

— Уайът Ърп — отвърна Харват, като го стрелна убийствено с очи да не се занася с него, което накара онзи да клекне. — Защо вие двамата не си вземете по чаша кафе и да си починете? — добави и се усмихна. — Ще ми отнеме само няколко минути.