Тайният орден

— Излиза, че наистина не съм внимавала в училище — въздъхна следователката, след като прехвърли информацията в съзнанието си.

— Тук в Бостън историята е на всяка крачка.

— Човек никога не е турист в родния си град, нали знаеш?

Права беше.

— Тук ли си израсла? — попита той.

— Преместихме се, когато бяха съвсем малка. Родена съм в друга държава.

— Името Кордеро испанско ли е?

— Не, португалско, но идва през…

— Бразилия — довърши Харват и всичко си дойде на мястото.

— Правилно — спря жената за малко и се усмихна. — Добре си и с географията.

— Родителите ми бяха много нещастни, че не могат да си позволят да плащат за уроци по плуване и в замяна ми купиха глобус. Знаех го наизуст.

— Поредна проява на чувството ти за несигурност.

— Наистина ли? Значи много ми личи. — Той погледна през рамо. — Ще трябва да си потърся по-добър шивач.

— Скоро ли си бил там? — тръгна отново Кордеро.

— В Бразилия ли? Да, преди няколко години, но за кратко. Имах малко работа.

— По отвличания и откупи?

— Може и така да се каже — отговори той. Добре помнеше този случай — трябваше да открие един мъж, за когото смяташе, че има пръст в тормоза и убийството на няколко свои приятели.

Следователката, която крачеше до него, за пореден път го оцени, този път по-високо:

— Може да се окажеш и морски тюлен.

— Да не забравяме проблема с плуването и умните момчета.

— Не, няма — усмихна се тя и спря пред дълъг дървен плот, където оперативните работници бяха наредили в пластмасови пликове с етикети отгоре веществените доказателства, които бяха намерили. Щяха да ги отнесат в участъка. Чакаше се само демонтажът на дъската и системата от макарите и въжето.

— Вземи — подхвърли му жената чифт латексови ръкавици. — Можеш да разглеждаш и да пипаш всичко, но първо трябва да ме питаш.

Милион отговори бяха на върха на езика на Харват, но като завършен професионалист се въздържа.

— Да започнем с куклата например — предложи той.

Кордеро кимна към отговорника за доказателствата, който намери в списъка си искания предмет и помоли Харват да се разпише, преди да му го подаде, за да го разгледа.

Нямаше нужда да вади ухиленото дяволче от найлоновата опаковка. Интересуваше го само надписът върху свитъка.

— Има ли някой лупа или нещо, с което да мога да прочета текста върху него? — попита той.

Отговорникът взе за малко лупа от един от криминалистите и му я подаде. Харват изви куклата така, че светлината да пада върху нея. Видя нарисувани върху свитъка същия череп и кръстосани кости, както и короната над тях, които вече беше виждал на снимките от убийството на Клер Маркорт. Под тях бе и надписътСмърт на тираните, а под него и инициалите С.Н.С.

Харват благодари и върна лупата и доказателството на отговорника.

— Имаш ли някаква идея какъв е смисълът на написаното? — попита Кордеро.

Не искаше да научи някоя държавна тайна. Няколко минути в интернет бяха достатъчни, за да разбере истината и сама.