Тайният орден

— Само едно-две. Сигурен съм, че и ти ще искаш да погледнеш.

— Защо не ми кажеш първо какво видя?

— Според мен е била удушена. Не виждам травми по главата, като изключим ушите, разбира се, така че по моему удушаването е причина за смъртта.

— И смяташ, че е била мъртва, преди да падне във водата?

— Така е, макар че при аутопсията ще потърсят вода в дробовете, за да дадат окончателно становище дали е била жива при падането във водата.

— Ако няма вода, това ще отхвърли ли удавянето като причина за смъртта?

— Не е задължително — отвърна Харват.

— Защо?

— Защото влезе ли вода в дихателните ти пътища, ларинксът се свива. Няма значение дали си в съзнание или не. Това е самозащитен механизъм на организма. Гласните струни залепват и спират достъпа на вода надолу по трахеята. Нарича се ларингоспазъм. При много хора спазъмът се отпуска, след като загубят съзнание, и тогава водата навлиза в дробовете, докато тялото се бори за въздух и се опитва да диша. На обикновен език това се нарича мокро удавяне. При десет до петнайсет процента от случаите обаче спазъмът остава, докато човекът умре от спиране на сърцето, и водата не може да проникне в дробовете. На това му се вика сухо удавяне. Дори да не открият вода в белия дроб, добрият патолог ще потърси вода и в стомаха.

— И защо пък там?

— Ларингоспазъмът може да спре водата да нахлуе в дробовете, но не може да я спре да влезе в стомаха. Движи се по друга тръба, която не се затваря, докато се давиш. Няма значение дали си в съзнание или не, започнеш ли да се давиш, в стомаха ти задължително ще има вода.

— Виж ти — изненадано възкликна Кордеро. — Къде научи всичко това?

— Част от неприятния ми опит като тюлен.

Партньорът на Кордеро, който още държеше края на платнището, само подхвърли през рамо:

— По-добре карай с шегите с ветроходната лодка.

— И защо?

— Повече доверие вдъхват от това, че си бил тюлен.

— Доста ли знаеш за армията?

— Достатъчно — отсече мъжът.

Харват поклати глава и свали ръкавиците.

Кордеро не знаеше на коя от историите на Харват вече да вярва, но който и да беше той, започваше да се издига в нейните очи. Нещо, което я караше да се чувства неудобно. И без това животът ѝ на вдовица с двегодишен син беше достатъчно сложен.

Реши да охлади малко собствения си ентусиазъм, като накара него да се почувства неудобно.

— Защо не се преместиш малко по на юг по тялото и да потърсиш следи от сексуално насилие?

Харват вдигна ръце и се засмя.

— Вече свалих ръкавиците.

— Ще ти дадем други — подхвърли тя и даде знак на един от колегите си.

Харват отстъпи на крачка от тялото.

— Гинекологията не е моята стихия.

Партньорът на Кордеро покри тялото на момичето и Харват го чу да промърморва под нос:

— Бъзльо.

Произнесе го достатъчно високо, за да го чуе Харват. Този да не би да беше още в началното училище?

— Ей, Сал? — провикна се Харват, взе парче плат, което един от оперативните оглеждаше, и го хвърли към инспектора. — Мирише ли ти на хлороформ?