Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Когато откри пещерата, това пано тук ли беше? — Крейтън откъсва поглед от стената и се обръща към Осем.
— Да — отговаря той. — Всичко си беше тук, точно както го виждате сега.
— Кой би могъл да го направи? — Гласът на Марина е изпълнен със страхопочитание и тя продължава да оглежда стената от горе до долу.
— Не знам. — Крейтън стои с ръце на хълбоците и разучава рисунките. Изпитвам леко неудобство, за първи път го виждам толкова затруднен.
Върху следващия панел са изобразени дузина тъмни фигури и аз предполагам, че това са могадорианци. В ръцете си държат мечове и огнестрелно оръжие, а фигурата в средата е два пъти по-голяма от останалите. Сетракус Ра. Малките очи и тънките устни на могадорианците са толкова точно нарисувани, че изглеждат като живи. По гърба ми полазват тръпки. Погледът ми се отмества надясно към следващата сцена, където едно момиче лежи в локва кръв. Сравнявам лицето ѝ с лицата върху първия панел и е очевидно, че това е номер Едно. Номер Две, момиче, но по-младо от Едно, е паднало под крака на един могадорианец. Мъртво. Стомахът ми се обръща, когато виждам номер Три, пронизан с меч в джунглата. Последният панел в горната редица показва номер Четири как бяга от двама могадориански войници, като прескача лъч, изстрелян от тяхното оръжие. Неволно ахвам. Отзад като фон се вижда голяма сграда, обхваната от пожар.
— Ама че странно! Това е училището на Джон — соча последната рисунка.
— Какво е? — пита Марина.
Мушкам с пръст стената.
— Това е пожарът в училището на Джон, след като се бихме с могадорианците. Аз бях там! Това е училището на Джон!
— Тогава онова там в небето ти ли си?
Вглеждам се по-отблизо и забелязвам дребна фигура с дълга коса да се рее над училището.
— Добре, това наистина е странно. Да. Не разбирам. Как би могъл някой…
— Погледни, това не е ли номер Пет? — прекъсва ме Елла и сочи първия квадрат на втория ред. Изправена на върха на един бор, човешка фигура замерва с нещо трима могадорианци долу на земята.
— Да не повярва човек. Всичко е тук. Всичко е показано — обажда се Крейтън. — Някой го е предугадил.
— Но кой? — питам аз.
— О, не — чувам шепота на Марина. — Кой е онзи? Кой друг ще умре?
Разглеждам набързо следващите два панела, които показват как започваме да се събираме, как двете с Марина стоим до едно езеро, как Джон излиза тичешком от отвора на една пещера заедно с още някой. Не знам кой е другият. Може би е Сам. Не го разпознавам, защото главата на момчето е извърната настрани. Стигам до панела, който гледа Марина. Един гард стои с протегнати ръце, а тялото му или тялото ѝ е пронизано от меч. Няма как да разберем кой е, защото лицето е изронено от стената. Парченцата от камъка са все още на пода под изображението.
— Какво става тук, по дяволите? — питам аз. — Защо липсва само лицето му? — Осем мълчи, навел глава. — Ти ли го направи?
— Никой не може да налага какво ще се случи — отвръща той.
— Затова реши просто да го унищожиш? С каква цел? Така по-малко вярно ли ще бъде? — пита го Крейтън.
— Не знаех какво означава всичко това. Не познавах никого от вас. Помислих си, че е някаква приказка, докато не…
— Това аз ли съм? — прекъсва го Марина. — Аз ли съм онази, която умира?
В главата ми се върти същият въпрос. Аз ли съм пронизана от меча? От тази мисъл ми се смръзва кръвта.
— Един ден всички ние ще умрем, Марина — изрича с особен глас Осем.
Елла събира изронените парчета и ги оглежда от всички страни.
Крейтън застава пред Осем.
— Само защото си го унищожил, не значи, че няма да се случи. Като криеш информацията от нас, не го прави по-малко вярно или по-малко предопределено да се случи. Ще ни кажеш ли кой е?
— Не съм ви довел чак дотук, за да разглеждаме едно отчупено парче от стената — заявява Осем. — Вие, приятели, вместо да спирате сега, вървете да погледнете последните два панела.
Той успява отново да привлече вниманието ни. Нищо добро за никого няма да постигнем, ако се вторачим само във въпроса кой от нас е пронизан с меча. Отново се вглеждаме в стената. На панела, който ни сочи Осем, Сетракус Ра лежи върху земята, а един меч е опрян в гърлото му. Не е възможно да разпознаем фигурата, която държи меча. От двете му страни лежат мъртви могадорианци. Върху последния квадрат е нарисувана странно изглеждаща разполовена планета. Горната част прилича на Земята — разпознавам Европа, Русия, но долната половина е покрита с дълги, неравномерни райета.