Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Укорявайки се за глупостта си, той се надигна в седлото и пришпори коня, за да ги върне обратно, преди да се поддаде на страстта си.
Веднъж, след като стените на Орик се появиха пред взора му, той нежно я побутна, за да се събуди. Емили се протегна лениво като пухкаво котенце. Платът на роклята ѝ се изпъна върху гърдите ѝ и той усети, че отново се втвърдява, в отговор на съблазнителната гледка.
Когато отвори очи и видя лицето му, тя подскочи леко.
– Мили Боже – прошепна тя. – Забравих, че ме държите.
Само ако можеше и той да забрави.
– Помислих си, че е по-добре да се върнете на собствения си кон преди да влезем във външния двор на замъка.
Тя заглуши прозявката си и кимна.
Дрейвън слезе заедно с нея и после я качи върху коня ѝ. Топлината ѝ се задържа върху него за цяла минута, преди да се изпари и да го остави да копнее за нея отново.
Той се качи на коня си и я поведе към замъка.
Когато влязоха в залата, там имаше такъв пир, който можеше да съперничи с някое от празненствата на краля. Слугите бързаха и се суетяха наоколо, като носеха храна от кухните и подреждаха масите.
– Най-сетне се върнахте – приветства ги Орик и се приближи към тях.
– Какво е всичко това? – попита Дрейвън.
– Саймън каза, че ще тръгвате на сутринта, затова си помислих, че можем да направим една прощална вечеря преди пътуването ви.
– Мирише великолепно – каза Емили и прекоси малкото разстояние, което я делеше от Кристина.
Дрейвън погледна подиума, върху който падаха дипли червен плат и през него премина чувство на страх. В интерес на истината, предпочиташе да се нахрани насаме. Но нямаше начин да отклони предложението, за да не обиди домакина си.
– Опитах се да му кажа да не го прави – промърмори Саймън с нисък глас, когато се появи зад него. – Но не искаше да ме послуша.
Дрейвън забеляза очевидното накуцване на Саймън, когато той се приближи и спря до него.
– Как е глезенът ти тази вечер'?
– По-добре.
– И на мен така ми изглежда.
– Какво имаш предвид?
– Когато тръгвах този следобед, накуцваше с другия крак. Може би не си наранил краката, а главата си.
Лицето на Саймън се разтегна от широка усмивка.
– Хвана ме. Е, поне вече не трябва да се притеснявам как ходя. – Погледът му се спусна към гърдите на Дрейвън. – Хубава брошка. Някакъв демон ли те е обладал, че си я купил?
Дрейвън погледна към мястото, където Емили разговаряше с Кристина.
Силна болка прониза сърцето му и той въздъхна.
– Беше доста глупава постъпка. Ако ме извиниш, трябва да говоря с оръженосеца си.
Емили се намръщи, когато видя Дрейвън да напуска залата.
– Чудя се къде отива? – попита Кристина.
– Не мога да си представя.
– Е, толкова по-добре, сега не трябва да се тревожа, че може да ни дочуе.
– Да дочуе какво?
Кристина се обърна и я погледна с непоколебимо изражение на лицето.
– Емили, ако има Бог на небето, тогава трябва да намерим някакъв начин да заведеш лорд Дрейвън пред брачния олтар.
Глава 10
Eмили се ококори невярващо при ,изявлението на Кристина.
— Какво доведе до тази промяна в теб?
– О, Ем, той е прекрасен! – избълва тя. –Това, което направи за Орик... Не мога да ти опиша колко уплашен беше той през цялото време, за това какво ще му се случи, когато пристигне лорд Дрейвън. И после те заведе на панаира... – Тя спря, когато ѝ хрумна друга мисъл. – Прекара ли добре с него?
- Да, но...
– Но нищо – прекъсна я Кристина. – Наела съм няколко от музикантите на панаира да свирят тази нощ. Ще има танци и ти ще трябва да го съблазниш.
– Как? Изглежда той едва ме забелязва. Въпреки че... – Емили млъкна, когато си спомни какво бе дочула.
- Въпреки че...
Тя сви рамене.
– Чух го да говори на себе си, преди да тръгнем.
– За какво?
– За мен – призна тя. – Той каза, че ме желае и все пак не виждам доказателство за това. Страхувам се, че не знам как да се справя с него. Той не прилича на никой мъж, когото познавам. – Емили погледна към нея. – Ами ти? Как привлече вниманието на лорд Орик?
– Като дишах – каза тъжно тя. – Той знаеше, че майка ми и по-голямата ми сестра са преживели множество раждания и че имам добра зестра. Това беше всичко, от което се нуждаех.
Това не помагаше на нейната кауза изобщо.
– Лорд Дрейвън не изглежда да се интересува от нито едно от тези неща.
– Не – съгласи се Кристина. – Трябва да помислим малко. – Кристина прехапа устни и огледа залата. Очите ѝ се разшириха, след което се усмихна. – И мисля, че знам кой може да ни помогне с обмислянето!
Тя сграбчи ръката на Емили и буквално я завлече до мястото, където беше Саймън.