Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Арн започна с това, че за да си възвърнат Светите земи от ръцете на сарацините сега след падането на Йерусалим, е нужна армия от не по-малко от шест хиляди души. А такава голяма армия трябва да се снабдява с храна и вода, следователно през цялото време трябва да е в движение, за да плячкосва нужното по пътя си. При това положение хората не биха оцелели без силна конница, което вече правеше участието на скандинавски воини невъзможно. А шест хиляди души е такъв огромен брой, той би обхванал всеки способен да се бие мъж както в двете Готаланд, така и в Свеаланд.
Ами ако човек просто направеше каквото повелява църквата, ако изпълнеше своя дълг към Бога и съдействаше доколкото може, ако съберяха с труд възможно най-голям брой мъже, какво би означавало това?
Десет хиляди пехотинци, заяви Арн. А ако крал Кнут след много увещания и заплахи успееше да убеди всеки един от увещаваните, че Господ наистина иска всеки скандинавец, който може да си служи с меч или поне с вила за сено, да отпътува за Йерусалим в името на спасението, ако успееше да убеди цялото население, как щяха да пътуват тогава?
Щяха да пътуват с кораби, естествено. По пътя нагоре към Англия точно преди бреговете на Дания корабът на Арн се беше натъкнал на датска кръстоносна армия от около петдесет кораба и три или четири хиляди мъже на борда, но без коне. Арн и Харалд бяха единодушни, че всички тези мъже бяха тръгнали на заколение и че щяха да предизвикат още повече смут, отколкото да помогнат с нещо, ако изобщо стигнеха в добро състояние.
Но нека да помислим, продължи Арн, когато видя, че останалите са се заслушали все едно, че все още очакват повече аргументи как крал Кнут би могъл да отплава с приблизително същата военна сила. А тогава какво би станало при пристигането им в Светите земи? Хмм, единственото място, където нови кръстоносци биха могли да отидат, беше градът Сен Жан д'Акр, последната християнска крепост в кралство Йерусалим, в която сега имаше голямо стълпотворение. Щяха ли да бъдат приети с благодарност няколко хиляди скандинавци без конница? Не, това би означавало само още гърла за хранене. И как биха могли да помогнат в християнската армия? Вероятно като тичат до конницата и пазят с щитовете си конете на рицарите. Но скандинавците не биха могли да бъдат значима войскова част, защото са прекалено малко на брой, за да сформират собствена армия. А и не разбираха езика на франките, за да бъдат от съществена полза в християнската армия.
Нямаше просто да отидат на сигурна смърт, щяха да отидат на ненужна, безславна смърт. Този, който загинеше, нямаше да умре блажено с твърдото убеждение, че смъртта в Светите земи води до опрощение на греховете и към рая.
Биргер Бруса се опита да възрази няколко пъти, но от предишната му ярост не беше останала и следа. Той отново говореше тихо и често се усмихваше, като с лекота балансираше халбата си с бира на едно от разтворените си колена.
— Кнут и аз не сме свикнали да мислим за себе си като за агнета, тръгнали на заколение — каза той. — В началото на борбата за кралската корона, годините след твоето заминаване, победихме Сверкерите във всички боеве с изключение на един. Последното сражение беше пред стените на Биелбо и победата ни беше голяма, независимо че враговете бяха двойно повече от нас. Оттогава в кралството цари мир. Ние бяхме повече от три хиляди Фолкунги и хора от рода на Ерик рамо до рамо с роднините ни, фланг до фланг. Това е огромна сила. А ти въпреки това смяташ, че сме били като агнета. Трудно ми е да си го представя. Какво би станало, ако тази сила, която участваше в сражението пред Биелбо край кървавите долини, стъпи на брега на Светите земи?
— Сигурно там и ще си остане — отвърна Арн. — Противникът ще е на кон, следователно не можем да отидем да се бием с него, не можем да избираме време и място на битката. Слънцето през лятото взима жертви също както стрелите, дъждът и гъстата, червеникава кал през зимата ни потапят в море от безнадеждност и болести. Врагът се появява внезапно изотзад, яхнал бързи коне, стотици мъже умират, а също толкова са ранени, и след това врагът си е отишъл. А ние си стоим там. На следващия ден ще е същото. Никой от нас няма да може да нанесе и един удар с меча, преди всички да загинем.
— Но щом идват на кон — размишляваше Биргер Бруса, — тогава ние пък ще ги нападнем със стрели и копия. Човек на кон има да внимава за двойно повече неща, падне ли, ще бъде посечен, продължи ли към копията, ще бъде пронизан.
Арн пое дълбоко дъх, стана и тръгна право към тежката дъбова маса в средата на стаята, премести принадлежностите за писане, печата и пергаментите и зарисува с показалец в праха.