Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Все пак си имаше задължения. Трябваше да излезе, да се усмихва, да ги поздравява със съответната величественост и грация. Можеше да направи всичко това с приятел до себе си, но пък нямаше представа къде се е дянала Грайе.
Откъм арката се появи стар глашатай, готов да обяви появата ѝ. Изглеждаше почти древен, рядката му бяла коса бе пригладена на една страна, а гърбът — изкривен, но все пак успяваше да изглежда внушителен с официалните одежди в червено и златно. Старецът кимна на Одака.
— Време е — каза регентът, без да благоволи да я погледне.
Джанеса усети как стомахът ѝ се свива и кръвта се оттича от лицето ѝ. Одака пристъпи напред, но тя остана като вкоренена. Щом стигна до арката и осъзна, че принцесата не е до него, регентът ѝ хвърли изпепеляващ поглед. Старият глашатай също се обърна.
Тълпата я очакваше. Всички бяха готови да я видят и преценяват, да се кикотят в малките си заговорнически групички. Тя имаше чувството, че я водят към бесилото, а тълпата чака с гнили зелки, с пълни с храчки усти, за да я заплюе. Кой ще ѝ помогне? Кой ще дойде да я спаси от това?
И тогава старият глашатай се усмихна.
Окуражителна усмивка, която сбръчка цялото му лице. Не го беше виждала досега, дори не знаеше името му, но нещо в усмивката му я успокои и я накара да мисли, че може би всичко ще бъде наред. Така се усмихваше баща ѝ, когато беше наранена или самотна. Този малък жест я накара да осъзнае, че има задължения, важни като дълга на войниците на бойното поле.
Пое дълбоко дъх и тръгна напред.
Щом стигна до арката, видя какво я чака. Деветте флага на свободните държави висяха от тавана в цялата си хералдическа прелест. Вдясно бяха знамената на петте провинции: планинският леопард на Валдор, розата на Браега, червеният дракон на Дрелдун, черният боен кораб на Анкаверн и ловният сокол на Стилморн. Вляво бяха знамената на четирите градове-държави: юмрукът в рицарска ръкавица на Айрънхолд, крепостната решетка на Копъргейт, планините на Силвъруол и в центъра — най-голям и най-видим — висеше флагът с короната и мечовете на Стийлхейвън3.
Под тях, скрили лица зад ярки, обсипани със скъпоценни камъни маски, стояха благородниците и техните придворни. Тълпата се раздвижи, разлюля се като кипяща маса от змии, подели сякаш безкраен танц на помпозност, лицемерно ласкателство и злостни сплетни.
На Джанеса ѝ прилоша. Искаше само да се обърне и да побегне, но беше твърде късно. Глашатаят даде знак на музикантите във високата галерия над множеството и щом музиката замря с тромав финал на бас хорната, маскираната тълпа постепенно притихна и всички се вгледаха в случващото се.
— Нейно кралско височество принцеса Джанеса Мастрагал — измуча старецът с дълбок и плътен глас. Как успяваше да произведе такъв звук с това крехко и съсухрено тяло, Джанеса нямаше представа, но и не беше време да пита.
Одака спря на върха на мраморното стълбище и погледна строго към тълпата. Принцесата последва примера му и застана напълно неподвижна с цялото високомерие, на което бе способна. Сякаш беше изложена на пазара — всички очи бяха вперени в нея, оценяваха я дали е подходяща. И фактът, че на практика единствено тя не носеше маска, никак не ѝ помагаше. Но не подхождаше на бъдещата кралица да крие красотата си от масите, нали така?
Джанеса едва не се засмя при тази мисъл. Красота, няма що!
Преди Празника я скубаха, контиха и парфюмираха. Къпаха я в масла, червените ѝ къдрици бяха внимателно подредени, но отвътре пак се чувстваше като хлапачка. Още се усещаше дива, само че сега вълчицата в нея беше в клетка. Заключена зад решетки, за да бъде подигравана и мушкана с пръчки, докато не се изчерпа търпението ѝ.
— Ще продължим ли? — попита Одака и слезе едно стъпало.
Не беше покана, която тя можеше да откаже.
Последва го по стълбите, сложила длан на рамото му. Поне за това му беше благодарна. Не беше свикнала да слиза по стълбища облечена така и ако той не я подкрепяше, със сигурност щеше да се препъне в роклята с неудобните обувки и щеше да се затъркаля надолу. Определено щеше да направи впечатление.
Множеството се раздели, щом стигнаха до края на стълбите. Всички очи бяха вперени в нея, докато Одака я водеше по каменния под на залата. Джанеса внезапно установи, че едва диша спарения въздух, но успя някак да прикрие това. Хората се бяха втренчили в нея и си шепнеха, прикривайки усти зад шепи. Изведнъж се оказа обградена от плътна стена от полюляващи се тела. Усещаше само смесицата от парфюмите им и чуваше само тихото жужене на гласовете им, накъсвано от пискливия кикот на придворни дами.
3
Ironhold (англ.) — желязно владение, Coppergate (англ.) — медна порта, Silverwall (англ.) — сребърна стена, Steelhaven (англ.) — стоманен пристан. — Б.пр.