Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Искам да ти покажа нещо.
— О, мисля, че вече видях всичко — подмятам закачливо.
— Не, не си! — тръсва усмихнато глава той и се изправя.
Все така гол, той изчезва нанякъде, докато аз продължавам да си лежа на килима, затоплена и щастлива. Протягам се като котка и се прозявам. Чувствам се ленива, изчерпана, задоволена.
— Открих го днес — изрича той, когато отново се появява. — Мислех, че съм го изгубил много отдавна, но незнайно защо той отново се появи, сякаш отникъде. — Повдигам се на лакти и го поглеждам, а той се привежда да ме целуне. — Почти като теб.
Поглеждам го объркано. Но за какво ми говори? А после забелязвам, че на врата му виси нещо. Медальон. Половинка монета.
Сърцето ми прескача. В гърдите ми се надига възторг. Това май наистина е нещо повече от съвпадение. Това трябва да е повикът на съдбата!
— Странно, че го казваш… — промърморвам, претъркулвам се и протягам ръка към чантата си. Започвам да ровя и накрая го откривам. Моята половинка от монетата.
— Ето! — Поставям го триумфално на врата си и двамата се споглеждаме щастливо.
— Хей, питам се дали те… — Нейт се привежда към мен, вдига медальона ми и внимателно го доближава до своя. Двете половинки щракват една в друга. Като две парченца от пъзел.
— Перфектно пасване — промърморвам.
— За медальоните ли говориш или за… — повдига закачливо вежди той.
— Нейт! — изкисквам се аз и го плясвам игриво.
— Какво бе? — засмива се той, а после замръзва на място, плъзва пръст по рамото ми и казва: — Знаеш ли, сега, след като отново те открих, не смятам повече да те губя!
— Да бе! — подкачам го аз, но дълбоко в себе си усещам прилив на щастие.
— Говоря напълно сериозно! — прошепва той. Сините му очи се впиват в моите и той добавя: — Никога повече няма да можеш да се отървеш от мен!
— Виж на това вече му се вика съвпадение! — отсичам аз, придърпвам го надолу към себе си и прошепвам на свой ред: — Ти също никога няма да можеш да се отървеш от мен!
Дванайсета глава
Останалата част от седмицата се изнизва в поразмазани кадри с романтични вечери в някои от най-тузарските ресторанти на Ню Йорк, разходки с каляска из Сентрал Парк, зашеметяващ букет бели лилии, доставени на работното ми място…
Въобще всичко, за което една жена може да си мечтае, че и отгоре. И най-невероятното от всичко е, че този път това не се случва на някой друг. Не се случва на някоя поредна звезда, за която съм прочела в списание, докато пътувам с метрото, или на някоя приятелка на приятелка, за която са ми разказали неомъжените ми приятелки на по едно питие. А се случва на мен — Луси Хемингуей.
Така де, кой би си помислил, че само преди няколко дена си живеех скучния нормален живот, правех нормални неща, като например да се оплаквам от целулита си на Робин или да си пера бельото на ръка и после изведнъж — бум! Сблъсках се с Нейт и всичко се промени. Не че животът ми преди е бил чак толкова ужасен — нищо подобно. Просто беше… Добре де, да го кажа по друг начин — вече не мисля нито за целулит, нито за пране на ръка.
Сега съм твърде заета да се хиля на поредния похотлив есемес, който излиза на телефона ми, или да лежа и да се кискам в обятията му, след като сме правили секс за милионен път.
Що се отнася до моя целулит, странното е, че Нейт като че ли въобще не го забеляза!
Приласкани в пашкула на нашия малък свят, наречен „Нейт и Луси“, ние като че ли не забелязваме нищо друго. И с всяка следваща сутрин ми става все по-трудно да се измъкна от огромния му апартамент, за да хвана метрото за работа. Ще ми се да сме като Джон Ленън и Йоко Оно и просто да си лежим в леглото цяла седмица — макар че моите причини са далеч не толкова благородни. Така де, не можете да отречете, че десет години са доста време за наваксване!
Та във връзка с това в мига, в който влизам в галерията, автоматично превключвам на работна вълна. Носенето на крилата на романтиката и любовта може и да е прекрасно нещо, обаче е и изчерпващо и нищо друго не можеш да свършиш, а задачите валят една след друга и този петък е голямото откриване на изложбата. Да срещнеш голямата си любов и да организираш първото си откриване на изложба в Ню Йорк в рамките на една и съща седмица си е истинско предизвикателство, обаче аз не се огъвам пред трудностите. Непрекъснато превключвам от „влюбената Луси“ на „работещата Луси“, а после обратното — същински Супермен, само дето ми липсва мантията.