Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Докато до петък вечер всичко от списъка ми е отметнато с моя чисто нов тънкописец. Сестра ми Кейт открай време е фен на тънкописците. Има си ги във всички цветове и винаги си ги носи в чантата — за разлика от мен, която никога не може да открие в чантата си нещо за писане или в най-добрия случай парче въглен, с който съм рисувала. Този път обаче съм твърдо решена и аз да стана организирана като сестра си.
„Състави списък на гостите“ — чавка. „Разпрати покани“ — чавка. „Напиши промоционални материали“ — чавка. „Резервирай фирма за кетъринг“ — чавка. „Наеми обслужващ персонал“ — чавка. „Подреди картините за изложбата“ — чавка. Така, готово. „Сега единственото, което ни остава, е всичко да мине успешно“ — си казвам наум и се превръщам в кълбо от нерви в мига, в който забелязвам появата на първите ни гости.
— Добре дошли в галерия „Номер Трийсет и осем“! — усмихвам се професионално и отмятам имената им в списъка. — Моля, чувствайте се свободни да опитате целия ни бюфет и да се наслаждавате на творбите на изкуството! Ако имате някакви въпроси, аз се казвам Луси и за мен ще бъде удоволствие да ви помогна с каквото мога!
„Паникьосай се“ — чавка.
Само след двайсет минути галерията вече жужи от народ. Вечерта е гореща и задушна и вратите ни са широко отворени. Хората се мотаят наоколо и от време на време се изсипват на тротоара пред входа.
Тълпата е колоритна и разнородна — вкусът на Магда винаги е бил еклектичен. Художници с мрачна визия в строги костюми и тъмни очила се разминават с бляскави светски дами и едва напъпили моделки. Тук-там може да се забележи някой и друг актьор, както и изобилие от доста възрастни мъже с невъзможно бели зъби и съпруги с невъзможно опъната кожа, отрупани като коледни елхи с диаманти и дизайнерски чанти. Докато ги гледам как раздават въздушни целувки с подозрително набъбналите си устни, оставам с впечатлението, че заедно с шефката ми всичките пазаруват лицата си от един и същи магазин.
— Браво бе, умнице! Страхотна работа си свършила!
Вдигам очи и зървам Робин да подскача енергично към мен с ветрееща се свободно коса и широка усмивка, лепната на лицето. Тази седмица почти не съм я виждала, тъй като прекарвам нощите си при Нейт, затова сега ми става много приятно, че тя успя да се появи. Облечена е в поредния си бродиран кафтан и чифт рибарски панталони, а на ушите й висят най-дългите обеци, които някога съм виждала.
— Изглеждаш прекрасно! Косата ти е направо божествена! — допълва тя и се хвърля на врата ми. — Този цвят много ти ходи!
— Благодаря! — ухилвам се аз. В чест на събитието днес успях да намеря време и да се отбия в близкия фризьорски салон, където смених цвета на косата си от отегчително кестеняво на изкусителен касис.
— Натаниел виждал ли те е с този цвят? — пита възбудено тя.
Всъщност иска да каже: „Натаниел тук ли е вече?“ Цяла седмица ми опява, че искала да го види, но аз реших да го запазя като изненада за тази вечер.
— Обади се, че малко ще закъснее в студиото, но веднага щом се появи, ще ви запозная! — обещавам й аз.
— Жестоко! Нямам търпение! — ухилва се тя. — Окей, ще отскоча за едно питие, докато не съм умряла от жажда. Ти искаш ли да ти донеса?
— О, не, благодаря — поклащам глава. — По-добре да не пия, докато съм на работа.
— Хубаво. Ей сега се връщам.
Когато тя изчезва в тълпата, аз се насочвам отново към списъка с гостите. Продължават да пристигат още хора, а очаквам и други, в това число сестра ми и съпруга й Джеф, които обаче ми изпратиха съобщение, че щели да позакъснеят. Имали някаква среща. Не мога да виня Кейт. Като я познавам, сигурно става въпрос за някоя суперважна адвокатска среща на стойност милиони долари. В сравнение с нейната работа моето откриване на изложба в галерията е едно нищо.
— Съжалявам, че закъснях, скъпа! — прекъсва един познат глас мислите ми.
Вдигам очи и зървам пред себе си Нейт. И стомахът ми прави обичайното си салтомортале.
— Значи все пак успя! — възкликвам аз и се изпълвам с неземно щастие, когато той се привежда, за да ме целуне.
— Беше на косъм. В студиото е истински кошмар!
— Така ли? Някакви проблеми? — Поглеждам го разтревожено.
— Засега нищо особено — отвръща той, като проверява айфона си. — Имаше един малък проблем с водещия на една от игрите, които продуцирам. Прави се на примадона, опитва се да налага невъзможни изисквания. — Млъква и ме поглежда. — Хей, я чакай! В теб има нещо различно!