Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, Стоун.
— Защо?
— Защото нещо ще се случи. Нещо голямо, за което нямам никаква представа. А когато шефът на националното разузнаване няма представа, нещата не вървят на добре. Не искам да бъда запомнен като директора, изпуснал най-главното…
— Нещо голямо казваш — повтори Стоун и се поотпусна. — На какво се дължи това? На слухове и случайни подмятания?
— И на тях. Но най-вече на предчувствието ми. Как се е озовала в дупката онази бомба? Защо никой не е улучен от автоматичната стрелба? А имам и още един въпрос, за който вероятно изобщо не ти е минало през ума…
— Какъв е той?
— Какво е станало с кленовото дърво, което е било в парка, преди да засадят новото? Според моите източници то е изсъхнало. Ей така, за една нощ. И се наложило да бъде подменено. Растяло си там в продължение на десетилетия, здраво и жизнено, а после изведнъж умира и никой не знае защо…
Стоун буквално се парализира. От доста време не беше ходил в парка „Лафайет“, но добре помнеше въпросния клен — високо дърво с огромна корона, изключително красиво.
А после изведнъж умира и никой не знае защо.
Седна на другия стол до камината и пъхна пистолета в колана си. Забеляза как Уийвър оглежда оръжието и кратко поясни:
— Вече имам разрешително.
— Лично аз нямам нищо против — кимна Уийвър. — Може би скоро ще се наложи да го използваш.
— Значи мислиш, че дървото е било умъртвено нарочно?
— Ако не е, значи става въпрос за голяма случайност. Ако не е възникнала необходимостта от подмяна на дървото, вкарването на бомбата в „Лафайет“ щеше да бъде невъзможно. Вече всички знаят, че тя е била скрита именно в новото дърво.
— Агентът на ФБР Грос твърди, че вече работят по тази възможност. Но нямат особен напредък.
— Както винаги ФБР предпочита да върви по свой път. Но аз ги следя отблизо. Имам чувството, че ако продължават в същата посока, нищо няма да открият.
— Защо? Толкова добре ли са заметени следите?
Уийвър го гледаше втренчено в мрака.
— Не са прегледали коренището на рентген. Въпреки че са били наясно с факта, че за разлика от коледната елха в градината на Белия дом такива дървета се засаждат заедно с пръстта.
— Обход със служебни кучета?
— Не знам. Но мисля, че и това не е било направено.
— Защо?
— Нямам отговор.
— Антитерористите са на мнение, че бомбата е била взривена от разстояние.
— Хммм…
— Не си съгласен, така ли?
— Нека го кажа по друг начин. Няма такова нещо като „сигурна“ бомба. Самият аз за малко не изгубих ръката си, докато пренасях една „обезопасена“ бомба по време на службата си в морската пехота.
— Каква е твоята теория?
— Защо не светнеш лампите, по дяволите? Имам чувството, че отново съм гимназист, който се опитва да задигне шише контрабандна пиячка от запасите на баща си…
— Предпочитам тъмнината.
— Добре, както искаш. Бомбата се задейства дистанционно, най-вероятно с джиесем. Дупката вече е проверена. Това означава детонация в точно избраното време. После на сцената се появява някакъв мъж, който бяга и скача в ямата, за да се спаси от стрелбата. И бум…
— Но как се е взривила бомбата?
— Както вече споменах, тези устройства са непредвидими. Дебелакът скача точно върху нея. Или е била улучена от случаен куршум. И детонацията е факт.
— Всъщност ние вече обсъдихме подобен сценарий — каза Стоун.
— Значи ти губя времето, така ли?
— Не. Признавам, че не се сетих за предишното дърво, което може би е било умишлено умъртвено.
— И на мен ми хрумна едва тази вечер.
— Експертите твърдят, че бомбата е била скрита в баскетболна топка, която е била поставена в корените.
— Това няма значение. Пак е било възможно да се взриви по погрешка.
— Не виждам логиката. Според твоята теория онзи мъж е скочил в дупката и е взривил бомбата само защото е търсил спасение от куршумите. Защо ще си правят труда да залагат експлозив на едно изключително добре охранявано място, а после ще прецакат операцията с безразборна стрелба?
— Ще откриеш логиката, стига да погледнеш на нещата от друг ъгъл.
Стоун помълча известно време, после бавно вдигна глава.
— Искаш да кажеш, че стрелците и бомбаджиите са различни?
— Точно това искам да кажа. Дори бих добавил, че в момента бомбаджиите са адски ядосани на онези, които са открили стрелбата.