Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Да. Уф, гръм и мълнии, каква каша се получи.

— Всичко стана заради мен, съжалявам.

Чейс бавно издиша.

— Не, не е заради теб. Имахме проблеми още преди да се появиш.

— Какви проблеми?

— Същите като нашите – отговори той.

Тя го погледна озадачено.

— Какво имаш предвид?

— Стига де, тя е доктор на науките – учен, интелектуалка. Знае много неща за изкуството и литературата и всякакви такива неща; Решава кръстословицата в „Ню Йорк Таймс“ за двайсет минути. А аз едва се справям с малките в „Сън“!

— Може би трябва да се прехвърлиш на судоку – Пошегува се София.

— Знаеш какво имам предвид. Тя не е като мен. Много по-различна е. Имаме различен произход, различна работа, слушаме различна музика, харесваме различни филми и телевизионни предавания… Дори сме от различни държави, за Бога!

— При нас поне това беше общото.

— Да, но само това. – Чейс извърна поглед и се взря в океана под тях. – И сега всичко се повтаря отново, нали? Аз бях нейният спасител, белият рицар, който убива лошите и спасява красавицата. След това, когато опозна моето истинско аз, тя осъзна, че аз не съм белият рицар, че не съм супергерой. Аз съм просто някакъв си тип от Иоркшър, който се оправя добре с оръжията и юмруците… и нищо повече.

София не каза нищо. След миг Чейс отново се обърна към нея.

— Да – продължи той, – така си и помислих. И на теб ти трябваше време да го разбереш, нали? Баща ти, обаче, го усети от самото начало. Той не можеше да ме понася. Мислеше, че съм просто някакъв хулиган, личната горила на дъщеря му.

— Не си прав – каза София.

— Така ли? Защо тогава, докато бяхме женени, той почти не говореше с теб? Особено за работата си. За Бога, та ти беше наясно какво щеше да се случи, а той не ти обръщаше никакво внимание, дори когато се разболя, само защото ти беше адски ядосан заради мен!

— А когато най-после реши да се вслуша, вече беше твърде късно – каза София почти нечуто.

— Но и за нас вече беше твърде късно, нали? И ти не се поколеба да продължиш напред. Първо беше онова лигаво конте от Ситито, после…

Тя го хвана за ръката.

— Бди, моля те, недей. Знам какво съм правила. Аз прост… Просто ме беше яд на теб, на себе си и на баща ми. Мятах се насам-натам. Исках да нараня някого. А ти беше най-лесният за нараняване човек. За което дълбоко съжалявам. Ужасно съжалявам.

Еди остана неподвижен, нямаше никакво желание да я поглежда.

— Кажи ми само едно нещо. Защо ме излъга за връзката си е Джейсън Старкман?

— Какво искаш да кажеш?

— Знам, че между вас не е имало нищо. Той ми призна

София изглеждаше изненадана.

— Кога?

— Няма значение. Вече е мъртъв. Но ми каза, че между вас никога не е имало нищо и аз му вярвам. – Той я погледна. – Защо ме излъга София? Аз вече знаех, че имаш връзки с други. Защо ми каза, че си спала и с Джейсън? Един от най-добрите ми приятели?

Тя пусна ръката му и погледна надолу със засрамено лице.

— Както вече ти казах – започна тя със съвсем тих глас, – просто исках да те нараня. Джейсън вече ви беше напуснал, беше станал престъпник. Не можеше по никакъв начин да ме опровергае. Затова… излъгах. Ще ми се да не го бях правила, но вече не мога да променя миналото. Съжалявам, наистина.