![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Здрасти, Леджър. Как я караш? – попита Чарли.
– Зле – признах си аз и сложих писмата в ръцете му, тъй като иначе имаше опасност да се загубят в купчината пред него.
– Да, грозно се получи днес. Поне са живи.
– Чу ли за момичето, дето се спуснало към тях? – попита Мертин, завъртайки се със стола си. – Такова нещо не се вижда всеки ден, а?
Коул също се обърна към мен. Беше доста саможив тип, сякаш роден за пощенска работа, но дори той беше любопитен.
Кимнах и скръстих ръце на гърдите си.
– Да, чух.
– И какво мислиш по въпроса? – поинтересува се Чарли.
Свих рамене. Като че ли повечето хора смятаха, че Америка е постъпила героично, но знаех, че ако някой го кажеше пред искрен привърженик на крал Кларксън, можеше сериозно да пострада. За момента беше най-добре да поддържам неутрална позиция.
– Доста смахната работа. – Оставих на тях да решат дали имах предвид смахната в добрия, или лошия смисъл.
– Няма спор – съгласи се Мертин.
– Чака ме работа – казах аз, прекъсвайки разговора. – До утре, Чарли. – Козирувах му и той се усмихна.
– Пази се, момко.
Отидох до склада, за да взема палката си, макар и да не я намирах за особено полезна. Предпочитах да нося пистолета си.
Изкачих стълбището до втория етаж и видях Селест да се задава срещу мен по коридора. Веднага щом разпозна лицето ми, целият ù вид се промени. Явно поне тя, за разлика от майка си, знаеше какво е срам.
Доближи ме плахо и спря до мен.
– Страж.
– Госпожице – поздравих я аз с поклон.
Чертите на лицето ù изглеждаха остри, докато стоеше пред мен и обмисляше думите си.
– Дано си наясно, че снощният ни разговор беше изцяло професионален.
Едва не се изсмях в лицето ù. Ръцете ù може и да си бяха останали върху гърба и раменете ми, но допирът ù определено не беше толкова невинен. Тя самата беше на границата да наруши правилата. След като ù казах, че преди да стана страж, съм бил Шестица, тя ме посъветва да напусна двореца и да се реализирам като фотомодел.
Точните ù думи бяха: „Ако тук не ми излезе късметът, двамата ще сме от една и съща каста. Потърси ме“.
Селест не беше от момичетата, които чакаха когото и да било, затова не смятах, че е привързана към мен по какъвто и да било начин, а по-скоро подозирах, че езикът ù се е развързал заради повечкото алкохол. Но едно нещо ми стана ясно след разговора ни: не обичаше Максън. Ни най-малко.
– Разбира се – отговорих аз, макар и неискрено.
– Просто исках да ти дам съвет за професионално развитие. Сигурно ти е трудно да се приспособиш към толкова голям скок в кастовата система. Желая ти успех и искам да те уверя, че съм изцяло отдадена на принц Максън.
Едва не оспорих това ù твърдение. Бях на косъм. Но видях отчаянието в очите ù, примесено със смразяващ страх. Пък и в крайна сметка, обвинях ли нея, намесвах и себе си. Знаех, че Максън нямаше място в сърцето ù, както подозирах, че в неговото нямаше място за останалите момичета – не и по-специално, – но какво щях да спечеля, ако я обвинях или се впуснех в някоя игра?
– А аз съм отдаден на службата си към него. Лека вечер, госпожице!
Прочетох неизречения въпрос в очите ù и разбрах, че не е напълно доволна от отговора ми. Но на момиче като нея щеше да му се отрази добре малко страх.
Поех си въздух и продължих към стаята на Америка, умирайки от желание да вляза при нея. Исках да я прегърна, да поговоря с нея. Спрях пред вратата и опрях ухо в нея. Чуваха се гласовете на прислужничките ù, значи, не беше сама. Но освен тях се долавяха вопли и подсмърчане, уморен плач.
Не можах да понеса мисълта, че е плакала цял ден. Това беше последната капка.
Бях уверил родителите ù, че е любимка на Максън и че той ще я утеши. Но щом още се обливаше в сълзи, изглежда, той не беше направил нищо за нея. Ако аз не можех да я имам, то поне той трябваше да се отнася с нея като с принцеса. До момента се проваляше катастрофално.
Знаех си – знаех си, – че трябваше да е моя.
Почуках на вратата, без да ме е грижа за последствията. Луси отвори и ми се усмихна с надежда. Това ме накара да повярвам, че мога да съм от полза.
– Простете, че ви безпокоя, дами, но чух някого да плаче и исках да се уверя, че сте добре.
Заобиколих внимателно Луси, дръзвайки да се доближа до леглото на Америка. Погледите ни се срещнаха и тя ми се стори толкова безпомощна, че едва устисках да не я грабна и да я отвлека от двореца.
– Лейди Америка, искрено съжалявам за приятелката ви. Подочух, че ви е много близка. Ако имате нужда от нещо, на ваше разположение съм.