И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Бях допуснал Америка до себе си. Знаех за какво се боря.

Избърсах се бавно с кърпата и опитах да намеря успокоение в рутината на обличането. Колосаната униформа обгърна кожата ми и ми всели познатото чувство на целенасоченост. Чакаше ме работа.

Всичко си имаше ред, а и Мер нямаше къде да отиде.

Вървейки към кабинета на краля на третия етаж, опитах да си върна концентрацията. Щом почуках на вратата, Лодж я отвори. Кимнахме си за поздрав и влязох в стаята. Всесилието на краля невинаги ме смущаваше, но между тези стени наблюдавах как променя хиляди съдби с един замах.

– Освен това да не виждам камери в двореца до второ нареждане – нареди крал Кларксън, докато един от съветниците му записваше усърдно. – Убеден съм, че момичетата са си взели урок днес, но кажете на Силвия да работи по-усилено върху етикета им. – Той поклати глава. – Не мога да си представя как му хрумна на онова момиче да направи такава глупост. Тя беше фаворитката.

Може би твоята фаворитка, помислих си аз, прекосявайки стаята. Бюрото му беше широко и тъмно. Пресегнах се мълчаливо към кошчето му за изходящи писма.

– Освен това да се наблюдава изкъсо момичето, което направи онази сцена.

Наострих уши и забавих крачка.

Съветникът поклати глава.

– Никой не я е забелязал, Ваше Величество. Момичетата са много темпераментни същества; ако щете, можете просто да го отдадете на бурните ù емоции.

Кралят се замисли, облягайки се в креслото си.

– Би могло. Дори Амбърли избухва понякога. Въпреки това никога не съм харесвал Петицата. Доведох я просто за цвят, не трябваше да се задържа толкова.

Съветникът му кимна угрижено.

– Защо просто не я изпратите у дома? Измислете си причина да я елиминирате. Едва ли ще е толкова сложно.

– Максън ще се досети. Наблюдава момичетата като ястреб. Нищо – каза кралят, отново облягайки лакти на бюрото си. – Съвсем очевидно не е достатъчно квалифицирана и рано или късно недостатъците ù ще излязат наяве. Ако се наложи, ще подходим и по-агресивно. Така, къде беше писмото от италианците?

Взех писмата и изпълних незабелязан от никого поклон, преди да напусна кабинета. Не знаех как да се чувствам. Исках Америка да е колкото може по-далеч от ръцете на Максън. Но като слушах как говори крал Кларксън за Избора, започвах да си мисля, че зад цялата история се криеше някаква мрачна тайна. Дали Америка нямаше да стане жертва на някоя от прищевките му? И щом я беше взел „за цвят“, само за да я изгони ли я беше включил в играта? Ако да, имаше ли определено момиче, което трябваше да спечели на всяка цена? И беше ли то още в надпреварата?

Поне щях да имам тема за размисъл, докато стоях на пост пред вратата на Америка.

Прерових писмата в движение, четейки адресите им.

В малката пощенска стая трима възрастни мъже сортираха входящите и изходящите писма. Видях кошче с надпис УЧАСТНИЧКИ, което преливаше от писма на обожатели. Не знаех колко от тях стигаха до момичетата.